Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Той навярно е държал пистолета зад гърба на нещастното момче — с мъка произнесе Мендес. Теловете, скрепящи разбитата челюст, му пречеха да говори и той изкривяваше думите. Той вече се бе отказал от болкоуспокояващи медикаменти, затова искаше колкото се може по-бързо да разкаже за случилото се и бе готов да търпи болката. Раненият кипеше от ярост — само в такова състояние той можеше да изстреля тъй бързо всичко наведнъж.

— Снимката върху шофьорската книжка съответства ли на нейния притежател? — попита агент Дженингс.

— Да, госпожо. — Пит Мендес беше млад полицай и един такъв отговор неволно даде възможност на Дженингс да почувства възрастта си. После той положи усилия грубо да опише двамата, които седяха в колата, и премина към пленника.

— На около тридесет години, мършав, с очила. Беше в униформа — нещо от рода на офицерска куртка. Не забелязах знаци за отличия, но аз нямах възможност много да го огледам. Прическата му е такава, каквато носят военните. Не мога да ви кажа цвета на очите, но виж това… очите му странно блестяха… Да, разбира се, това е от газа. В колата миришеше на газ. Може би в лицето са му пръснали „Си-Ес“. Той мълчеше, само движеше устните, разбирате как говореше, нали? На мен това ми се стори странно, но мъжът, който седеше отдясно на шофьора, отреагира… И ето че не успях. Трябваше да действам по-бързо.

— Вие казвате, че един от тях нещо е издрънкал? — попита Пъркинс.

— Да, онзи кучи син, който стреля в мен. Не зная какво беше това. Не бе нито на английски, нито на испански. Запомних само последната дума „мать“ или нещо от тоя род.

— … твой мать — добави Дженингс веднага.

— Да, точно така — кимна Мендес. — Какво означава?

— Това е една от най-звучните руски псувни — обясни Пъркинс, а мормонското му лице цялото почервеня.

— Господи! — възкликна Дженингс. — Трябва незабавно да съобщим във Вашингтон.

— Необходимо е да разпознаем този… една минута! Грегъри! — произнесе Пъркинс възбудено. — Господи! Телефонирай във Вашингтон, Пеги. Аз ще се свържа с директора на обекта.

Оказа се, че полицията на щата действа по-бързо от всички. Канди отвори вратата, когато почукаха, и за нейна изненада отвън стоеше един полицай. Той учтиво помоли за разрешение да се срещне с майор Грегъри, а жената, която му отвори вратата, отговори, че отсъства. Тъкмо вдървената уста на Канди бе започнала да се отпуска, и изведнъж целият свят започна да се върти около нея. И едва изслушала страшната новина, тя трябваше да посрещне и шефа на безопасността на „Чайният клипер“. В нейно присъствие беше дадена заповед да се хвърлят всички сили за търсенето на автомобила на Грегъри. Канди беше толкова потресена от случилото се, че даже не заплака.

Снимката на мнимия Боб Тейлър върху шофьорската книжка бе предадена във Вашингтон. Специалистите от контраразузнавателната служба на ФБР я изучиха, ала не откриха такъв човек в своя каталог на съветските разузнавачи. Старшият оперативен дежурен извика заместник-директора на ФБР по контраразузнаването от дома му в Александрия, предградие на американската столица. Той на свой ред извести директора на Бюрото Емил Джейкъбс, който пристигна в сградата на Хувър в два часа през нощта. Трудно бе за вярване, но раненият полицай беше разпознал без колебание снимката на Алън Т. Грегъри. В миналото руснаците никога не бяха извършвали актове на насилие върху територията на Съединените щати. Това правило се бе утвърдило толкова твърдо, че най-бележитите съветски граждани, обърнали се с молба за политическо убежище в Съединените щати, можеха, ако настояваха за това, да живеят тук съвсем свободно без охрана. Обаче извършеното сега беше далеч по-лошо от отстраняването на човек, който съгласно съветските закони беше предател. Този път бяха похитили американски гражданин, а за ФБР отвличането на човек представлява не по-малко сериозно престъпление от убийството.

Разбира се, всички действаха според плановете. Независимо от това, че такова нещо никога не се бе случвало, експертите отдавна бяха разработили оперативен план — в техните задължения влизаше дори и най-немислимото. По такъв начин съществуваше определена последователност при предприемане на мерките. Още преди разсъмване тридесет опитни агенти на ФБР излетяха от базата на ВВС „Андрюс“. В техния състав бяха включени елитни членове от групата за борба с тероризма. Агенти от полевите отдели на целия Югозапад за всеки случай съобщиха за инцидента и на служителите от пограничната охрана.