Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Но този акт нарушава правилата, по дяволите!

— Ако си говорим откровено, докторе, в нашата дейност има само едно правило: побеждавай.

— ЮСИА все още ли поддържа тази глобална телевизионна програма?

— Вие имате предвид „Уърлднет“ ли? Да, разбира се, тя е страшно популярна.

— Ако те не ни върнат отвлечения, аз лично ще изляза по телевизията и ще разглася историята с „Червеният октомври“. А после да правят каквото искат — хич не ми пука за последствията — изруга Райън. — Даже и това да ми коства кариерата, все едно, ще изляза.

— „Червеният октомври“ ли? — попита Кандела, който не знаеше за историята със съветската подводница.

— Можете да ми повярвате, скандалът ще бъде огромен.

— Съобщете го на приятелите си от КГБ. Не е изключено те да направят всичко възможно, за да избягнат такъв скандал.

— Нека само да не го направят — каза Райън. Той мъничко се успокои. И все пак си виновен, Джак. Кандела беше съгласен с това. Райън го разбра по лицето му.

Странно, но пресата така и не успя да се докопа до същността на нещата. Такова беше мнението на полицията в щата. Веднага щом пристигна екипът на ФБР, бяха установени нови правила. Засега уж се разследваше само покушението срещу полицая. Участието на федералните власти се запазваше в тайна, но ако все пак излезеше наяве, следваше да се пусне съобщение, че се провежда операция по задържането на международен търговец на наркотици и по този повод полицията на щата е потърсила съдействието на ФБР. Властите в Оклахома трябваше да обяснят на всички любопитни журналисти, че участието на федералните агенти се свежда главно до разпознаването на престъпника — обичайната помощ, която ФБР оказва на местната полиция. В същото време Федералното бюро се захвана за работа и заля района със свои агенти. На местните власти беше съобщено, че в близките военни бази се провеждат обичайни учения, свързани с издирване и спасяване на хора, с което се и обясняваше шумът на хеликоптерите, постоянно сновящи над главите. Служителите от „Чайният клипер“ бяха запознати със случая и от тях се изискваше да го запазят толкова дълбоко в тайна, колкото всички останали секрети, за които са в течение.

Колата на Грегъри беше издирена само за няколко часа. В нея не намериха никакви отпечатъци от пръсти — Бизарина, разбира се, бе сложила ръкавици, — нито каквито и да било други улики, макар че инцидентът със стрелбата и местонахождението на автомобила потвърждаваха углавния характер на случая.

Изчезването на Грегъри вдигна на крак във Вашингтон много по-важни лица от Райън. Още сутринта президентът извика при себе си генерал Паркс, директора на ФБР Емил Джейкъбс и съдията Мур и проведе с тях първата си за деня среща.

— Нещо ново? — попита той Джейкъбс.

— За разследването е необходимо време, господин президент. Аз изпратих там най-добрите си следователи, но ако им застана над главите, това само ще попречи на работата.

— Бил — обърна се президентът към генерал Паркс. — Как преценявате този младеж?

— Той няма цена — просто отговори Паркс. — Това е един от тримата най-видни учени на обекта. Такива хора трудно могат да бъдат заместени.

Президентът внимателно изслуша ръководителя на проекта и погледна съдията Мур.

— А това не е ли предизвикано от нашите действия?

— Да, господин президент, може и така да се каже. Явно ние сме ударили Герасимов по болното място. Съгласен съм с генерал Паркс. Руснаците искат да узнаят това, което е известно на Грегъри. Герасимов смята навярно, че ако успее да получи информация от такава огромна важност, ще може да преодолее политическите последствия, свързани с разкритията относно „Червеният октомври“. Естествено, трудно е да предсказваме събитията от противоположния бряг на океана, но той има немалки шансове за успех.

— Знаех си аз, че не бива да предприемаме такава крачка — тихо каза президентът и поклати глава. — Няма как, аз поех отговорността и разреших. Но ако стане известно на пресата…

— Сър, ако репортерите подушат нещо, можете да бъдете сигурен, че ще го узнаят не от ЦРУ. Освен това винаги можем да кажем, че това е един отчаян, аз бих казал „енергичен“, опит да спасим живота на нашия агент. Не е необходимо да се разпростирам по-нататък, за да обясня, че подобни действия се очакват от разузнавателните служби. Руснаците полагат големи усилия, за да спасят агентите си — и ние също. Това е едно от правилата на играта.

— Какво място в тези правила се отрежда на майор Грегъри? — попита Паркс. — Ами ако те помислят, че имаме шансове да го освободим?