Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Леонид — или още Боб — седеше самотен и си допиваше изстиналото кафе. Ех, защо, мислеше си той, не продължих напред, а направих обратен завой там, където ми скимна. За какво ми трябваше тази привързаност? Защо бях толкова възбуден тогава, когато не биваше да се вълнувам?

Ето сега бе дошло време да се вълнува. На автомобила му личаха три дупки от куршуми — две от лявата страна и една на багажника. Неговата шофьорска книжка се намираше в ръцете на полицията, а там беше и снимката му.

Да, другарю, за такива дела няма да получиш преподавателска длъжност в школата, реши той. По лицето на Боб премина мрачна усмивка.

В дадения момент той се намираше в надеждно скривалище. Това беше все пак някакво утешение. Тук навярно бяха в безопасност — един или два дни. Това скривалище без съмнение е било избрано от капитан Бизарина в случай на крайна необходимост — ако й се наложи да се укрива и бяга от страната. Защото тук нямаше телефон и Боб не знаеше как да се свърже с местния резидент на КГБ. А какво ще стане, ако тя не се върне? Тогава е ясно какво ще направи: ще му се наложи да поеме риск и да пътува в кола с номер, който е известен на полицията — а за дупките да не говорим! — за да открадне достатъчно далеч от фургона друг автомобил. Той си представяше как хиляди полицаи патрулират по пътищата с една-единствена цел: да намерят маниака, стрелял по един от техните колеги.

Той чу шум на приближаващ се автомобил. Лени все тъй наглеждаше пленника. Боб и Бил взеха пистолетите си и погледнаха предпазливо през единствения прозорец към черния път, който водеше към фургона. Двамата въздъхнаха с облекчение, когато видяха, че това е волвото на Бизарина. Тя излезе от колата и направи няколко условни жеста, показващи, че след нея няма проследяване, после се отправи към фургона, държейки голяма чанта в ръката си.

— Поздравявам ви: за вас предават във всички телевизионни емисии — съобщи тя. „Идиоти!“ — беше неизказаното продължение на тирадата, но то остана да виси във въздуха като буреносен облак.

— Не е тъй просто — отговори Леонид, знаейки, че лъже.

— Не се съмнявам. — Бизарина остави чантата на масата. — Утре ще взема за вас под наем друг автомобил. Вашия не бива дори да го мърдате оттук. Къде сте го…

— На двеста метра оттук, по-нататък по пътя. Забутахме го в най-гъстата гора и го замаскирахме с клони. Даже от въздуха е трудно да бъде забелязан.

— Ето това именно трябва да имате непрекъснато предвид. Полицията разполага с хеликоптери. Вземете. — Тя подхвърли на Боб една черна перука. После на масата се появиха два чифта очила: едните с обикновени лещи, а другите — слънчеви от огледален тип. — Имате ли алергия към грима?

— Какво?

— Към грима, глупако.

— Капитане… — започна възмутено Боб и тутакси млъкна, като видя погледа на Бизарина.

— Вие имате светла кожа. Ако не сте забелязали, обръщам ви внимание, че в този район има много жители от испански произход. Сега вие се намирате на моя територия и ще правите точно това, което ви казвам. — Тя направи кратка пауза. — Аз ще ви помогна да се измъкнете оттук.

— Но тази американка ви познава по физиономия.

— Очевидно. Вие навярно се каните да я отстраните. В края на краищата ние сме нарушили едно правило, защо да не нарушим и друго? Кой безумец е дал заповед за провеждането на тази операция?

— Указанието постъпи от много висока инстанция — отвърна Леонид.

— По-точно? — рязко подхвърли тя и разбра всичко по високо вдигнатите вежди. — Шегувате се!

— Естеството на заповедта, нивото на изпълнение — „Незабавно“, кой според вас би могъл да даде такава заповед?

— Според мен нашата кариера е рухнала и това означава, че ние — да, — ние всичко ще изпълним. Но аз не съм съгласна с убийството на моя агент. Досега все още никого не сме убили и не мисля, че в нашата заповед…

— Вие сте абсолютно права — каза Боб високо и същевременно изразително поклати глава от едната страна до другата. Бизарина зяпна от изумление.

— Но това може да доведе до война — забеляза тя тихо, вече на руски. Тя нямаше предвид истинска война, а нещо почти толкова страшно — открития конфликт между агентите на КГБ и ЦРУ, което никога не се бе случвало, дори и в страните от третия свят, където наемници на едното ведомство убиваха наемници на другото, в повечето случаи, без да знаят защо. Даже това ставаше рядко. Предназначението на разузнавателните служби е да събират информация, а насилието, негласно признаваха и двете страни, пречи на тази работа. И ако тайните служби на двете страни се захванат да избиват взаимно агентите си…