Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Не зная — призна си Мур. — Ако Герасимов успее да се задържи на поста си, той навярно ще ни съобщи, че именно ние сме го накарали да предприеме такъв ход, че се извинява и обещава: това вече няма да се повтори. Той няма да възразява против нашите ответни мерки. Ние ще им го върнем един или два пъти и вероятно с това ще свърши, защото нито КГБ, нито ЦРУ желаят да се стигне до открита война. Ако трябва да отговоря откровено на вашия въпрос, генерале, то според мен похитителите имат заповед в случай на опасност да го отстранят.

— Вие искате да кажете — да го убият? — попита президентът.

— Не се изключва и такава възможност. По всичко личи, че Герасимов е дал заповед за провеждането на тази операция крайно прибързано. Хора, намиращи се в отчаяно положение, са способни на отчаяни ходове. От наша страна ще бъде неразумно, ако предположим противното.

Президентът се замисли, облегна се на стола си и поднесе чашката с кафе към устните си.

— Емил, ако ни се удаде да намерим къде го крият?… — попита той най-накрая.

— Групата за борба с тероризма е готова. Нейните хора са вече на мястото. Техните коли се прехвърлят със самолети на ВВС, но засега им остава само да чакат.

— А ако влязат в действие, каква е вероятността за спасяването на Грегъри?

— Вероятността е сравнително голяма, господин президент — отговори Джейкъбс.

— Такъв отговор не може да ни удовлетвори — чу се гласът на Паркс. — Ако руснаците са получили заповед да го ликвидират…

— Аз разполагам с най-добре обучените в света специалисти — прекъсна го директорът на ФБР.

— От какви указания се ръководят при встъпване в действие? — попита Паркс.

— Те имат право да използват цялата си съкрушителна мощ в защита на себе си и всички невинни хора. Ако сметнат, че някой заплашва живота на заложника, смъртта на този човек е неминуема.

— Това е малко — тутакси отвърна Паркс.

— Какво искате да кажете, генерале? — попита президентът.

— Колко време е нужно на човек да се обърне и да пръсне черепа на някого, който стои до него? А ако те са готови да умрат, за да изпълнят поставената пред тях задача? Ние очакваме от нашите хора същото, не е ли така?

— Артър? — Президентът погледна съдията Мур.

— На мен ми е трудно да предскажа колко голяма е самопожертвователността на руснаците. Възможно ли е това? Да, предполагам. Но може ли да се гарантира? Не знам. Това никой не знае.

— Аз бях летец изтребител — каза генерал Паркс. — И знам до каква степен е мигновена човешката реакция. Ако някой реши да се обърне и да стреля даже когато снайперистът го държи на мушка, на стрелеца може да не му стигне време, за да го изпревари и спаси Грегъри.

— Тогава какво искате от мен? Да дам заповед на своите хора да убиват всички, които попаднат в полезрението им? — подхвърли Джейкъбс. — Ние не правим това. Не можем да го правим.

Паркс се обърна към президента:

— Господин президент, дори ако руснаците не получат Грегъри, а ние го загубим, това ще бъде победа за руснаците. Могат да минат години, преди да успеем да го заменим. Считам, че хората от ФБР са добре подготвени за борба с престъпници, но не с такива професионалисти и не в такава ситуация. Моля ви, сър, да възложите операцията на групата „Делта“ от Форт Браг.

— Те нямат право да действат на американска територия — моментално възрази Джейкъбс.

— Затова пък са подготвени по съответния начин — отговори генералът.

Отново настъпи мълчание.

— Емил, вашите хора подчиняват ли се на заповедите? — попита президентът.

— Те ще изпълнят всяко ваше разпореждане. Но това трябва да бъде писмена заповед.

— Можете ли да ме свържете с тях?

— Да, господин президент. — Джейкъбс вдигна слушалката на телефона и го превключиха чрез щабквартирата на ФБР в сградата на Хувър. Оттук връзката се осъществяваше по защитената кодирана линия.

— Извикайте на телефона агент Вернер… Агент Вернер, тук е директорът на ФБР Джейкъбс. Имам за вас специална задача. Изслушайте я внимателно. — И предаде слушалката на президента. — Той се казва Гюс Вернер. Ръководи групата за борба с тероризма от пет години, отказа се от по-високо назначение и остана на този пост.

— Господин Вернер, с вас говори президентът. Познахте ли гласа ми? Чудесно. Сега слушайте. В случай че ви се представи и най-малка възможност да спасите живота на майор Грегъри, неговото спасение ще бъде вашата единствена задача. Всички останали съображения остават на заден план. Задържането на престъпниците не е, повтарям, не е ваша грижа. Ясно ли е? Да, вероятността от заплаха за живота на заложника е достатъчно голяма, за да се използва оръжие. Майор Грегъри е незаменимо национално богатство. Вашата задача е да го спасите — него и само него. Сега ще издам писмена заповед и ще я предам на директора Джейкъбс. Благодаря. Желая ви успех. — Президентът остави слушалката. — Той казва, че вече е разглеждал такава възможност.