Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Не можеш да не се възхитиш от такъв човек, помисли си Райън. Самият той не бе съгласен с това, което говори, но такава беше позицията на страната и Ърни Алън не спадаше към хората, които позволяват на личните им чувства да вземат връх и да излязат на повърхността от онези дълбини, където ги е заключил преди началото на заседанието.

След изказването на Алън, който вече за трети ден днес изложи позицията на САЩ, заседанието завърши и после дойде ред на обичайната размяна на любезности между участниците. Райън стисна ръката на своя съветски колега. В момента на здрависването той му предаде бележка — точно така, както бяха научили Джак в Ленгли. Не последва никаква реакция от страна на Головко, когато усети бележката в ръката си, и Райън изрази благодарността си с едно приятелско кимване. Джак нямаше избор — трябваше да продължи да действа по предварително разработения план. Той знаеше, че през близките няколко дена ще разбере що за хазартен играч е Герасимов. Председателят на КГБ бе поел риска да бъде разобличен от ЦРУ, при това последствията от този акт можеха да бъдат още по-зашеметяващи, отколкото бе обещал Райън… Джак никак не беше във възторг от този човек. Според него Герасимов бе главатарят на основната бандитска организация в страната, допускаща до властта бандити. Той разбираше, че едно такова мнение е прекалено опростенческо и поради това опасно, но Джак не беше полеви офицер, макар и в момента да изпълняваше такава роля, и по тази причина още не бе разбрал, че светът, който наблюдаваше от безопасния уютен кабинет на седмия етаж в сградата на Централното разузнавателно управление, никога не е толкова черен или толкова бял, както го рисуваше той в докладите си. Той очакваше, че Герасимов ще се предаде под заплахата на разобличението — разбира се, след като внимателно прецени своето положение — и в края на краищата ще се огъне. На Райън му хрумна мисълта, че е започнал партията като шахматист, защото е очаквал от председателя на КГБ шахматен подход, докато пред него се е оказал човек, готов да хвърля зарове — както американците обичат да правят. Иронията на случилото се би трябвало да е забавна, помисли си Райън, стоейки в мраморното фоайе на Министерството на външните работи.

Но защо не откри той нищо забавно в това?

На Дженингс никога не се бе случвало да види толкова съсипан човек като Тосиг. Под наперената, но крехка черупка биеше в края на краищата сърцето на един самотен човек, обзет от яростна злоба срещу света, който се отнася към него не тъй, както той желае, но неспособен да промени нещата. Пеги едва не съжали жената в белезници, но съчувствието й не се разпростираше и върху предателите, още по-малко, когато е извършено отвличане — най-отвратителното престъпление в професионалния пантеон на ФБР.

Рухването на моралните сили у Тосиг беше пълно и още по-важно — това се случи тъкмо навреме и позволи на Дженингс и Уил Пъркинс да получат от нея необходимата информация. Беше още тъмно, когато поведоха Тосиг към стоящата пред входа кола на ФБР. Агентите решиха да не пипат датсуна, за да създадат впечатление, че тя е все още в този дом. След петнадесет минути Тосиг влезе през задния вход на сградата, в която се помещаваше местното управление на ФБР, и повтори нужната информация пред наскоро пристигналите следователи от Вашингтон. Тези сведения не бяха много подробни и се свеждаха до едно име, един адрес и марката на колата, но това положи началото, от което тъй много се нуждаеха служителите на Бюрото. Скоро една кола с агенти се приближи към жилището, намиращо се на посочения от Тосиг адрес, и се убедиха, че волвото си седи на мястото. После, след едно кръстосано сравняване на телефонните номера с адресите, те успяха да позвънят на семейството, живеещо в отсрещната къща, и да го предупредят, че само след една минута служители на ФБР ще почукат на задната врата. Агентите тутакси се настаниха в хола и пристъпиха към наблюдение, което изглеждаше и вълнуващо, и смразяващо страшно за младата двойка, притежаваща жилището. Те съобщиха на агентите, че Ан — познаваха я под това име — води тих и спокоен живот, не знаеха каква професия упражнява, но тя не създавала никакви неприятности на съседите, макар че нерядко излизала и се връщала в най-неочаквано време като много самотни хора.

— Снощи например тя се прибра вкъщи много късно — каза мъжът, — около двадесет минути преди да завърши шоуто на Карсън. Помислих, че срещата й се е проточила. Странно, но тя никога не води гости, макар че…