Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Благодаря, майоре — каза сержантът, разглеждайки филма от панорамната камера КА-91. — Изглежда, че един черен път се отделя от шосето ето тук и се вие нагоре по този хълм… а това прилича на фургон, една кола паркирана на около петстотин метра… друга кола, покрита с нещо. Две коли. Какво друго?…

— Един момент, аз не виждам втория автомобил — каза агентът от ЦРУ.

— Ето тук. Слънчевите лъчи се отразяват от нещо и отражателят е чувствително по-голям от бутилка кока-кола. По всяка вероятност това е предното стъкло на автомобил. Не е изключено да е задното, но аз мисля, че това е предната част.

— Защо? — попита агентът. Той просто искаше да знае на какво основание специалистката прави такова заключение.

Тя отговори, без да вдига глава:

— Вижте, сър, ако аз бях на тяхно място и трябва да скрия кола, бих я набутала на заден ход в гъсталака, тъй че да мога да я изкарам бързо при необходимост.

— Вие сте права, сержант — разсмя се агентът.

Тя завъртя ръчката и на екрана се появи друг кадър.

— Ето тук виждаме отблясък от бронята, а това навярно е решетката. Вижте как са ги скрили. Погледнете фургона. Може би това е човек, криещ се в сянката… — Тя смени кадъра. — Да, това е човек. — Мъжът беше висок около един метър и осемдесет сантиметра, с атлетическо телосложение, с тъмна коса, една сянка на бузата му подсказваше, че днес не се е бръснал. Пистолет не се виждаше.

Отделиха около тридесет годни за изучаване кадри на фургона и района около него. Осем кадъра бяха увеличени до размера на плакат. Изпратиха ги в хангара, където един UN-1N се подготвяше за полет. Вернер също се намираше там. Прибързаната подготовка на операцията едва ли му харесваше повече, отколкото на хората във фургона, но той нямаше избор, както нямаха и те.

— И така, полковник Филитов, преминаваме към 1976 година.

— Когато Дмитрий Фьодорович стана министър на отбраната, той ме взе със себе си. Това опрости нещата, разбира се.

— И увеличи вашите възможности.

— Да, естествено.

Нямаше контраобвинения, нямаше обвинения, нямаше коментари относно престъпленията, извършени от Михаил Семьонович. Засега всичко това бе останало в миналото. В началото получиха признанието, както винаги са го получавали, и както винаги то беше трудната част; но веднъж сдобили се с него, било чрез прилагането на жесток натиск или, както в случая, с помощта на хитрост — тогава всичко тръгваше по-леко по отъпкан път. Разпитът можеше да продължи в течение на много седмици и Ватутин нямаше представа кога ще завърши. През първия етап на следствието трябваше да се очертаят контурите на деянието. По-нататък щеше да последва по-подробно изучаване на всеки епизод, обаче двуетапното естество на разпита беше извънредно важно за установяване на индекс на кръстосаните връзки — така че да не бъде позволено на обвиняемия на по-късен етап да се опита да измени показанията или съвсем да отрече някои от тях. Но дори в тази фаза, когато се налагаше да се пропускат подробностите, Ватутин и хората му изпадаха в ужас. Полковник Филитов бе предавал на Запада най-съкровените тайни. Техническите характеристики на всеки танк и артилерийско оръдие, приети на въоръжение в Съветската армия, включително на модификации, които не са доставяни на арабите — това беше равносилно на предаването им на израелците, а следователно и на американците, — непостъпили дори в армиите на Варшавския договор, попадаха на Запад още преди да е завършило изпитанието на прототипите и да е започнало серийното производство. Технически характеристики и бойни качества на самолети и най-различни обикновени и ядрени бойни глави. Цифри, определящи надеждността на стратегическите ракети. Вътрешните разногласия в Министерството на отбраната, а когато Устинов стана пълноправен член на Политбюро — политическите противоречия на най-високо ниво. Най-големи вреди причиняваха данните, които Филитов предаваше на Запад относно съветската стратегия, а в това отношение на него всичко му бе известно. Като доверено лице на Дмитрий Фьодорович Устинов и легендарен военен герой, Михаил Семьонович се бе превърнал в окуляр, през който апаратчикът министър наблюдаваше света на действителните военни дела.

И тъй, Михаил Семьонович, какво мислите вие за… Устинов трябва да е задавал хиляди пъти този въпрос, но нима той е подозирал…

— Що за човек беше Устинов? — поинтересува се полковникът от ВГУ.

— Блестящ ум — тутакси отвърна Филитов. — Неговите административни способности бяха уникални и никой не можеше да се сравнява с него. Той инстинктивно разбираше производствените процеси, а такова качество не ми се е случвало да видя у никого. Той можеше още с пристигането си в даден завод веднага да определи дали работата върви добре или не. Устинов умееше да погледне с пет години напред и да определи какво въоръжение ще бъде нужно или няма да бъде. Единствената негова слабост се състоеше в това, че той нямаше ясна представа как това въоръжение се използва в боя, и затова понякога спорехме. Аз се опитвах да променя този или онзи проект с цел оръжието да стане по-лесно използваемо в боя. Искам да кажа, че се стремях да направя това оръжие по-удобно за приложение в бойна обстановка, докато той искаше да подобри методите на производство и ускори въвеждането на новото въоръжение. Обикновено надделявах, но понякога това не ми се удаваше.