Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Поразително, мислеше си Ватутин, като си водеше бележки. Михаил Семьонович продължавал да се бори, за да направи въоръжението на Съветската армия по-ефективно, а същевременно е предавал всичко на Запада… защо? Но засега той не можеше да зададе този въпрос и нямаше да може да го зададе още дълго време. Той не можеше да позволи на Филитов да види себе си като патриот дотогава, докато неговото предателство не бъде напълно документирано. Сега Ватутин знаеше, че за изясняването на подробностите ще бъдат необходими месеци.

— Колко е часът сега във Вашингтон? — попита Райън Кандела.

— Около десет сутринта. Днес вашето заседание не продължи много.

— Да. По някаква причина другата страна пожела по-рано да приключим сесията. От Вашингтон няма ли съобщение относно Грегъри?

— Не — отговори Кандела мрачно.

— Вие казахте, че американците ще направят предмет на преговорите своята система за стратегическа отбрана — заяви Нармонов, обръщайки се към председателя на КГБ. Генералният секретар току-що бе получил информация от министъра на външните работи, че позицията на американците е съвсем друга. Впрочем руската страна узна за това още предишния ден, но едва сега се убеди, че това не е някакъв трик за психическо въздействие. Тя намекна, че може да се откаже от този раздел на споразумението, в който се говореше за инспекциите на място — вече съгласуван по принцип, — надявайки се, че това ще накара американците, макар и немного, да отстъпят по въпроса за СОИ. Този ход обаче се натъкна на непреодолима стена.

— Изглежда, че нашият източник е сбъркал — призна Герасимов. — Или може би за очакваните отстъпки трябва да мине време.

— Те не са променили позицията си, няма да я променят и в бъдеще. Заблудили са ви, Николай Борисович — заяви министърът на външните работи, определяйки твърдо своята принадлежност към групата, поддържаща генералния секретар.

— Възможно ли е това? — обърна се Александров към Герасимов.

— Един от проблемите при получаването на разузнавателна информация от американците се състои в това, че често самите те не знаят каква е тяхната позиция. Ние получихме тези сведения от добре информиран източник и неговото съобщение съвпадаше с информацията от друг агент. Възможно е Алън да е искал да постъпи така, но са му забранили.

— Напълно възможно — съгласи се министърът на външните работи, предпочитайки да не оказва прекалено голям натиск върху Герасимов. — Отдавна съм забелязал, че Алън има свое мнение по този въпрос. Но сега това няма значение. Ще се наложи някак си да изменим нашия подход. А не означава ли това, че американците се намират пред прага на нов технически пробив?

— Не е изключено. Сега работим точно по този проблем. В Америка имам група, която се опитва да измъкне много важни материали. — Герасимов не посмя да се впуска в подробности. Неговата операция по отвличане на американския майор беше още по-отчаян ход, отколкото предполагаше дори Райън. Ако това станеше известно, в Политбюро щяха да го обвинят в опит да провали важни преговори — и при това, че го е направил, без да се посъветва с колегите си. Даже членовете на Политбюро бяха задължени да обсъждат важни стъпки, които възнамеряват да предприемат, но Герасимов не можеше да си го позволи. Александров вероятно щеше да поиска да узнае причината, а Герасимов не можеше да рискува да признае пред никого, че е попаднал в капан. От друга страна, беше сигурен, че американците също няма да са склонни да разкрият отвличането на Грегъри пред обществеността. Тях ги заплашваше почти същата опасност — някои политически кръгове щяха да обвинят консервативните среди в стремеж да използват инцидента за подриване на водещите се преговори, преследвайки свои лични цели. Залогът на играта беше по-голям откогато и да било, а рискът, който Герасимов поемаше, макар и много сериозен, само добавяше тъй желаните емоции. Сега беше много късно да проявява предпазливост. Той бе престъпил всякакви граници и макар че поставяше на карта собствения си живот, мащабите на борбата бяха достойни за тази цел.

— Още не знаем със сигурност, че той е там, нали? — попита Полсън. Той беше старши снайперист в групата за борба с тероризма. Полсън беше член на клуба „Четвърт инч“ 15 15 1 инч = 25 мм. — Б.пр. към Федералното бюро за разследване и можеше да забие три поредни куршума в един кръг с диаметър, по-малък от половин инч, на разстояние от двеста ярда 16 16 1 ярд = 0,9 м. — Б.пр. — и от този половин инч 0:308 беше калибърът на самия куршум.