Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Не, но това е всичко, което знаем — призна Гюс Вернер. — Има трима руснаци. Уверени сме, че двама от тях са там. Те едва ли са оставили само един човек да охранява заложника, докато останалите са някъде другаде — това не е професионално.

— Има логика, Гюс — съгласи се Полсън. — Тъй като не знаем точно, трябва да изхождаме от това.

— Да, и по-бързо.

— Добре. — Полсън се обърна и погледна стената.

Намираха се в стаята на дежурните летци, готови за незабавно излитане. Корковата обшивка на стената, предназначена за поглъщане на шума, беше също много удобна за закрепяне на карти и снимки. Фургонът, разбраха те, беше евтин. Имаше само два прозореца, а едната от двете първоначални врати беше закована. Те стигнаха до извода, че стаята, намираща се непосредствено до действащата врата, се заемаше от „лошите момчета“, докато заложникът бе настанен в другата. Операцията си имаше и своя положителна страна: противниците бяха професионалисти, следователно тяхното поведение беше донякъде предсказуемо. Очакваше се, че в по-голяма част от случаите ще постъпват разумно — за разлика от обикновените престъпници, действащи наслуки според това, което им хрумне в момента.

Полсън прехвърли погледа си на друг фотос, после го закова върху топографската карта и започна да обмисля маршрута за подхождане. Тези снимки с високо разделителна способност бяха наистина небесен дар. На една от тях се виждаше мъж, който стоеше на пост, наблюдавайки пътя — най-вероятния маршрут за подхождане. Той ще обикаля около фургона, помисли си Полсън, но главно ще държи под око пътя. Затова групата, състояща се от наблюдатели и снайперисти, трябваше да се приближи от другата страна.

— Мислиш ли, че това са градски жители? — обърна се той към Вернер.

— Навярно.

— Тогава ще тръгнем отсам. Марти и аз ще съумеем да се приближим на четири ярда приблизително зад това хълмче, после ще се спуснем тук, успоредно на фургона.

— Къде ще бъде огневата позиция?

— Ето там. — Полсън посочи точката на най-добрата от снимките. — Мисля, че трябва да вземем със себе си картечница — каза той, обясни защо и всички се съгласиха.

— Още едно изменение — обяви Вернер. — Получихме ново указание относно откриването на огъня. Ако у някой от вас възникне опасение, че е застрашен животът на заложника, лошите момчета моментално изгарят. Полсън, ако видиш, че някой стои до заложника, когато атакуваме, убиваш го с първия изстрел, без да те интересува дали държи оръжие или не.

— Един момент, Гюс — възрази Полсън. — Това дяволски прилича на…

— Животът на заложника е изключително важен и има основания да предполагаме, че всякакъв опит за спасяването му може да доведе до неговата гибел.

— Този, който е дал такава заповед, навярно е изгледал един куп шпионски филми — забеляза някой от членовете на групата.

— И кой е издал това нареждане? — попита Полсън спокойно, но настойчиво.

— Президентът. Отначало с мен говореше по телефона директорът Джейкъбс, след това взе слушалката президентът. Той е предал писмено разпореждане на директора на ФБР.

— Това не ми харесва — поклати глава снайперистът. — До него по всяка вероятност ще има охранител, а ти искаш да го застрелям независимо от това дали заплашва живота на заложника или не.

— Точно така — съгласи се Вернер. — Ако ти не си готов да изпълниш това, кажи ми го направо веднага.

— Трябва да разбера защо, Гюс.

— Президентът нарече заложника неоценимо национално богатство. Той играе ключова роля в един толкова важен проект, че докладва лично на президента. Именно затова са го отвлекли. Предполага се: ако руснаците видят, че не могат да получат момчето, ще направят всичко възможно, за да лишат и нас от него. Ти знаеш какво са извършили вече — завърши ръководителят на групата.

Полсън се замисли за миг, кимна в знак на съгласие и се обърна към своя партньор в стрелковата двойка. Марти също кимна.

— Добре, ще се наложи да стреляме през прозореца. Това е работа за двама стрелци.

Вернер се приближи към черната дъска и с тебешир начерта плана на щурма с най-малките подробности. Вътрешното разположение на стаите във фургона не беше известно и затова много неща щяха да зависят от сведенията, които Полсън щеше да събере в последния момент, когато започне да води наблюдението с десетократно увеличаващия оптически прицел. Щурмът на фургона с нищо не се различаваше от една военна операция. Най-напред Вернер определи командната верига — всички я познаваха, обаче той я уточни окончателно. После дойде ред на състава на щурмовите групи и техните конкретни задачи. Лекари и коли на бърза медицинска помощ щяха да се намират в готовност, а така също и една група за събиране на веществени доказателства. За съставянето на плана те загубиха цял час и все пак не успяха така да го разработят, че да се задоволят изискванията на всички, но нивото на тяхната подготовка бе високо и това не бе фатално. След началото на операцията нейният изход щеше да зависи от опита и индивидуалните решения на членовете на групата — в края на краищата винаги така и става. След като завършиха планирането, те започнаха товаренето на колите.