Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Не се съмнявам — кимна Джейкъбс. — Гюс има добро въображение. А сега писмената заповед, сър.

Президентът взе от бюрото лист хартия и написа няколко реда, правейки с това разпореждането официално. Той разбра какво е направил едва като завърши с писането — това беше смъртна присъда, подписана от него с угнетяваща лекота.

— Сега доволен ли сте, генерале?

— Надявам се, че тези хора са действително тъй добри, както твърди директорът на ФБР — кратко отговори Паркс.

— Съдия, вие очаквате ли някакви последствия от другата страна?

— Не, господин президент. Нашите съветски колеги разбират необходимостта от подобни мерки.

— Тогава свършваме. — И нека Господ се смили над душата ми.

Никой не спа. Канди, разбира се, не отиде на работа. След пристигането на следователите от Вашингтон Дженингс и Пъркинс останаха в дома й, за да се погрижат за нея. Не се изключваше възможността, колкото и малка да е тя, Грегъри да успее да се изплъзне от похитителите — и в такъв случай можеха да очакват телефонно обаждане. Имаше, разбира се, още една причина, но агентите на ФБР не говореха за нея.

Беа Тосиг се изяви като истински ураган от енергия. Тя прекара нощта в оправяне на жилището и приготвяне на кафе за всички. Колкото и странно да изглежда, това й позволи не само да седи близо до приятелката си, но и да свърши някоя и друга работа. Истина е, че тя го бе правила и по-рано и затова на никого не се стори странно. За какво са приятелите.

Едва след няколко часа Дженингс забеляза, че Тосиг е в несвойствен за нея достатъчно женствен костюм. Тя наистина предишния ден бе положила немалко усилия, за да изглежда добре. За една нощ от всички тези усилия не бе останало и следа. Един или два пъти тя поплака заедно с Канди и по лицето й, доскоро тъй разкрасено от козметичните средства, личаха пътечки от засъхналите сълзи. Костюмът й бе поизмачкан, а пъстрият шал висеше в шкафа на една закачалка с палтото. Обаче най-интересното, помисли си Дженингс, седейки в един фотьойл, беше психическото състояние на Тосиг. В нея се усещаше някаква напрегнатост. Оживената активност, проявена по време на дългата нощ, отчасти я бе потушила, но… но в нея се долавяше нещо друго освен желанието да помогне, забеляза Дженингс, обаче не го сподели с Пъркинс.

Тосиг пък не забеляза съсредоточеното към нея внимание — тя много не се интересуваше какво мисли за нея агентът от ФБР. Беа погледна през прозореца, очаквайки да види вече за втори път, откакто бе станала от сън, изгряващото слънце, и се удиви — откъде й идва цялата тази енергия. Може би се дължи на кафето, вътрешно се усмихна тя — винаги е смешно, когато се опитваш да измамиш себе си. За миг я стресна мисълта за заплашващата я опасност, но Беа веднага я отхвърли. Тя изцяло се осланяше на професионализма на Ан. Почти от самото начало на нейната втора кариера й бе казано, че ще я защитават даже от смъртта. Такива обещания се изпълняват, беше й казала Ан, защото иначе практическата работа би била невъзможна. В тази работа участваха истински професионалисти и Тосиг беше уверена, че те ще се справят с проблемите. Най-лошото, което може да се случи, помисли си тя, това е, ако полицията и ФБР съумеят да спасят Ал, но тези, които го отвлякоха, навярно вече са далече. А може би те ще го убият въпреки това, което каза Ан миналата вечер. Ако се случи, ще бъде много жалко. Беа искаше той да не й стои на пътя. Не да бъде убит, просто да се махне, за да не пречи. Тя си спомни за разговори със служители на обекта — ставаше дума, че няколко немски, италиански и английски учени, работещи по проекти, свързани със СОИ, са били застигнати от смърт при тайнствени обстоятелства. Значи вече има прецеденти, нали така? А ако Ал се върне жив… Е, какво може да стори човек… Тя трябва да се довери на своя оперативен ръководител. Все едно, сега е вече много късно. Беа насочи вниманието си към своята приятелка.

Канди се взираше с объркан поглед в далечната стена. Там висеше картина — една лазерна гравюра на космическата совалка, излитаща от Кейп Канаверал. Това не беше истинска картина, а някакво красиво украшение, което Ал получи безплатно от един доставчик и закачи на стената. Беа погледна Канди и видя, че очите й бяха отекли от сълзи.

— Трябва да си починеш малко. — Кандейси дори не си обърна главата, сякаш не чуваше, но Беа прегърна рамото на приятелката си и я придърпа да стане.

— Хайде.

Канди се движеше като насън и Беа я изведе от хола и й помогна да се изкачи по стълбата до спалнята. Като влязоха вътре, тя затвори вратата.