Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Ала тя сега се отдава на това жалко същество. Той навярно вече го прави. Тази мижитурка няма никаква представа, че не бива да се бърза и че човек трябва да прояви истинска любов и чувства. Готова съм да се обзаложа, че сега го прави, лигавейки се и хихикайки като някой ужасен петнадесетгодишен футболист. Как може тя да го приема?

— О, Канди! — Гласът на Беа затрепери. Обхвана я пристъп на гадене и тя с мъка се овладя. После остана в автомобила още двадесет минути, задушавана от мълчаливо ридание, преди да се съвземе и продължи пътя си.

— Какво е твоето мнение?

— Според мен тя е лесбийка — отговори агент Дженингс след кратко размишление.

— Но в досието й няма нито дума за това, Пеги — забеляза Уил Пъркинс.

— По това как гледа доктор Лонг, как се държи в присъствието на Грегъри… чувствам го инстинктивно.

— Но…

— Точно така — какво можем да направим? — съгласи се Маргарет Дженингс и подкара колата. За миг й хрумна мисълта да последват Тосиг, но бяха прекарали дълъг и уморителен ден, наблюдавайки я. — Нямаме никакви улики, и дори да се сдобием с нещо, ако се задействаме, може да се разрази ужасен скандал.

— Допускаш ли вероятността и тримата…

— Уил, ти пак се заглеждаш в онези списания — засмя се Дженингс и за миг унинието изчезна. Пъркинс беше мормон и изпитваше отвращение към порнографията. — Тези двамата са толкова влюбени един в друг, че не забелязват какво става около тях освен работата. Готова съм да се обзаложа, че даже разговорите им в леглото са засекретени. Работата е там, Уил, че Тосиг е изхвърлена от личния живот на своята приятелка и ревнува. Неприятно.

— Какво да напишем в донесението?

— Нищо. Нямаме основание — само догадки. — Бяха им възложили тази вечер да проверят съобщението за това, че около дома, където живеят Грегъри и Лонг, понякога се появяват чужди автомобили. Основание за такива слухове, реши агент Дженингс, изглежда, е недоволството на някоя местна пуританка, задето двамата млади хора живеят заедно, без да са оформили по съответния начин взаимоотношенията си. Самата Дженингс беше малко старомодна в това отношение, но съжителството не даваше основание да се подозират Грегъри и Лонг в нарушение на правилата за безопасност. От друга страна…

— Все пак ние трябва да проверим тази Тосиг.

— Тя живее сама.

— В това няма съмнение. — Ще бъде нужно доста време, за да се подложи на проверка всеки служител в проекта „Чайният клипер“, но при такова разследване не бива да се бърза.

— Не трябваше да идваш тук — веднага забеляза Таня. Лицето на Бизарина скриваше кипящата й отвътре ярост. Тя хвана Тосиг за ръка и я въведе в дома си.

— Ан, но всичко това е толкова ужасно.

— Заповядай, седни. Да не са те следили? — Идиотка! Перверзница! Бизарина току-що бе взела душ и беше само по халат, а на главата й имаше кърпа.

— Не, гледах внимателно по целия път.

Да, разбира се, каза си Бизарина. Тя щеше да бъде много изненадана, ако узнаеше, че това е истина. Въпреки лошо съблюдаваните правила за безопасност на обект „Чайният клипер“ — само като си помисли човек, че там са взели на работа такава като Тосиг — нейната агентка нарушаваше най-елементарните правила на разузнаването, пристигайки в дома й.

— Не бива да оставаш тук дълго.

— Знам. — Тосиг изсекна носа си. — Те току-що завършиха първия вариант на новата програма. Пъпчасалият урод съкрати с осемнадесет хиляди реда кодираната информация — успя да изхвърли всичко излишно. Разбираш ли, струва ми се, че е запомнил цялата нова информация — аз зная, че това е невъзможно дори за него, но все пак…

— Кога ще можеш…

— Не знам. — По лицето на Тосиг пробягна усмивка. — Виж, ако успееш да го привлечеш да работи за теб… Струва ми се, че само той истински разбира цялата програма — искам да кажа целия проект.

За съжаление разполагаме само с теб, помисли си Бизарина. За следващата крачка й бяха нужни много усилия на волята — тя взе ръката на Тосиг.

На Беа отново й потекоха сълзи. Тя едва ли не скочи в обятията на Таня. Руският капитан я притисна към гърдите си, мъчейки се да предизвика в себе си съчувствие към своя агент. В школата на КГБ имаше много лекции, чиято цел бе да научат офицерите как да се държат с агентите. Съчувствие и жестокост — ето това е основното, съчетаването на тези два елемента, макар и в различна степен при всеки индивидуален случай. С тях трябва да се отнасяш като с разглезени деца, редувайки похвали и порицания, за да ги направиш ефективни. А агент Ливия беше по-важна от другите.