Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Преди почти петдесет години, нали?

— Те са воювали заедно. Този Романов е служил в екипажа на Филитов през първите месеци на войната. Да, той е герой, загинал в боя за родината, защитавайки командира си — забеляза полковникът. И Михаил Семьонович все още разговаря с него насън…

Край, Филитов, падна ми в ръцете.

— Може би трябва да го събудим и…

— Къде е лекарят? — прекъсна офицера Ватутин. Оказа се, че лекарят се стягаше да се прибира вкъщи, и когато го извикаха, никак не изпадна във възторг, но не се реши да спори с полковник Ватутин.

— Как трябва да се подходи сега към него? — попита полковникът, след като разказа за Романов.

— Той трябва да е уморен, но да бодърства. Това се постига много лесно.

— Значи трябва да го събудим и…

— Не, само не сега — поклати глава лекарят. — Не по време на БДО.

— Какво?

— Сън с бързи движения на очите. Така се нарича периодът, когато пациентът сънува сънища. Винаги се забелязва кога човек сънува — по движението на очите, независимо дали той говори насън или не.

— Но оттук това не се вижда — възрази един от офицерите на КГБ.

— Да. Може би трябва да помислим как да преустроим системата за наблюдение — замислено каза лекарят. — Впрочем това няма особено значение. През периода на БДО тялото му фактически е парализирано. Вие виждате, че той изобщо не се движи, нали? Това се осъществява чрез команда от мозъка, за да се предотврати нараняване на тялото по време на съня. Щом започне отново да мърда, това означава, че сънят е завършил.

— Това дълго ли трае? — попита Ватутин. — Ние не желаем той да е прекалено отпочинал.

— Зависи от пациента, всеки си има индивидуални особености, но не би трябвало много да се безпокоите. Поръчайте на тъмничаря да приготви закуската и щом започне да се движи, събудете го и го нахранете.

— Да, естествено — усмихна се Ватутин.

— След това няма да му позволим да заспи в течение на… е, да кажем осем часа или дори повече. Да, това е достатъчно. Устройват ли ви осем часа?

— Напълно — заяви полковникът с по-голяма увереност, отколкото би следвало. Той стана и погледна часовника си, после позвъни в центъра и даде няколко разпореждания. Тялото му отчаяно се нуждаеше от сън и Ватутин се премести в една стая, където го очакваше удобно легло. Искаше добре да си отдъхне и да се приготви за момента, когато ще се нуждае от пълно напрежение на умствените сили. Полковникът се съблече и заповяда на един ординарец да му почисти ботушите и изглади униформата. Той се чувстваше толкова уморен, че дори му изчезна желанието да си пийне.

Сега си ми в ръцете, измърмори той, унасяйки се.

— Лека нощ, Беа — гръмко извика Канди от вратата, гледайки колата, в която седеше нейната приятелка. Тосиг се обърна и за последен път махна с ръка. Канди и Мижитурката не забелязаха яростта, с която тя пъхна ключа в дупката, за да запали колата. Тя премина само през половината от квартала, зави на един ъгъл и спирайки до бордюра, се втренчи в непроницаемата тъмнина.

Те вече го правят, помисли си тя. Ах, как я гледаше той по време на цялата вечеря, а и тя — него! Тези кльощави ръчички вече бърникат копчетата на нейната блузка.

Тя си запали цигара и се опря на облегалката, въображението й зарисува невероятни картини, докато сърцето й се свиваше от непоносима мъка. Пъпчивото лице и Канди. Наложи й се да издържи три часа от това мъчение. Както винаги, вечерята, направена от ръцете на Канди, бе великолепна. В течение на двадесет минути, докато домакинята се занимаваше с последните приготовления, тя трябваше да седи в хола с него, да слуша идиотските му шеги и да си налага волята да му се усмихва. Беше очевидно, че и на Алън тя също не се харесва, но тъй като бе приятелка на Канди, той се чувстваше задължен да бъде учтив с нея, учтив към бедната Беа, която му изглеждаше едва ли не стара мома, или как сега го наричат — тя разбра какво мисли той по неговите глупави очи. Лошо е, когато се отнасят с тебе снизходително, но да станеш предмет на съжаление…

И ето сега той се докосва до нея, целува я, слуша нейното шепнене, сам шепти своите глупави, гадни нежни слова — а на Канди това й харесва. Как е възможно.

Тосиг знаеше, че Канди не е само хубава. Тя имаше свободен дух. Имаше ум на откривател в съчетание с топла чувствителна душа. Тя бе способна на дълбоки чувства. Бе удивително женствена, а красотата й започваше в сърцето и се излъчваше навън чрез очарователна нежна усмивка.