Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

В началото той видя избухвания. Десет муджахидини водеха огън с тежки картечници и с един от неговите скъпоценни миномети. Трасиращите куршуми летяха през границата в лагера на руските граничари. Пред очите му куршумите с рикошет отскачаха от каналите, очертавайки блуждаещи пътеки в кадифеното небе. Тогава руснаците отвърнаха на огъня. Скоро Стрелеца чу и грохота на изстрелите. Той се надяваше, че бойците му ще се отскубнат от неприятелския огън, ала сега вниманието му бе насочено към нещо друго. Стрелеца се обърна и подаде знак.

Те се втурнаха надолу по стръмния планински склон, без да обръщат внимание на опасностите. Имаха късмет — вятърът бе издухал снега от камъните и краката им не се хлъзгаха по скалите. Стрелеца поведе отряда си към реката. Въпреки студа тя не бе замръзнала — при този стръмен наклон това бе невъзможно дори при много ниски температури. Ето и сигналната тел.

Един младеж с клещи преряза телта, освобождавайки проход за останалите, и Стрелеца отново ги поведе през непознатата местност. Сега неговите очи привикнаха към тъмнината и той се движеше по-бавно, гледайки в краката си в търсене на мънички издатини, които подсказваха за мини в замръзналата земя. Муджахидините го разбираха без думи и се движеха в индийска нишка, един след друг, стремейки се всеки път с крака си да стъпят на камък или скала. Сега вляво от тях небето се осветяваше от ракети, ала стрелбата лека-полека затихваше.

Бе им необходим повече от час, но най-накрая Стрелеца преведе всички свои хора през реката в клисурата и те поеха по пътеката на контрабандистите. Двама щяха да останат тук, на хълма, откъдето се откриваше изглед към мястото на преминаването. Младият сапьор, прерязал телта, се спря за няколко минути, за да възстанови контакта и да замаскира мястото на проникването на съветска територия, после той също изчезна в тъмнината.

Отрядът на Стрелеца не спря да се движи до настъпването на утрото и чак тогава направиха почивка от няколко часа, за да хапнат и отдъхнат. Командирите му съобщиха, че всичко върви добре, дори по-добре, отколкото бяха предполагали.

Престоят в Шенън не продължи много — тук те само презаредиха резервоарите на самолета с гориво и взеха на борда един съветски пилот, който трябваше да осъществява връзката с авиодиспечерите в руското въздушно пространство. Когато самолетът се приземи, Джак се събуди и реши да се разтъпче, но после размисли и се отказа. Безмитните магазини можеха да почакат до обратния курс. Руснакът зае свободното място в кабинета и самолетът отново излетя.

Настъпи нощ. Летецът беше в добро настроение и много разговорлив. Цяла Европа, обяви той, се радва на ясно и студено време. Джак наблюдаваше как долу се мяркаха и изчезваха оранжево-жълтите светлини на английските градове. Вътре в самолета нарасна напрежението, не, по-скоро очакване може би, помисли си той, заслушвайки се в изменилия се тон на гласовете наоколо — те станаха по-високи, макар и не така гръмки. Не може да летиш към Съветския съюз и да не се чувстваш малко нещо заговорник. Скоро всички присъстващи преминаха към дрезгав шепот. Джак мрачно се усмихна, гледайки плексигласа на илюминатора, а неговото отражение попита: какво смешно има тук, по дяволите? Под самолета се показа водна повърхност — те летяха над Северно море към Дания.

После пред очите му се разпростря Балтийско море. Изведнъж се забеляза линията, където се срещат Изтокът и Западът. На юг се виждаха весело осветените немски градове — всеки в ореол от ярки огньове. От другата страна на стената от бодлива тел, защитена от минни полета, обстановката изглеждаше съвсем друга. Всички пътници забелязаха разликата и разговорите се умърлушиха.

Самолетът летеше по въздушния коридор G-24; щурманът, седящ отпред, държеше пред себе си на масичката една полуразгъната карта на Джепесън. Едно друго различие между двата блока беше оскъдицата на въздушни коридори на Изток. Ами тук не летят толкова много едномоторни самолети, припомни си Джак, и все пак една „Чесна“ съумя да прелети…

— Започваме завой. Преминаваме към новия курс нула-седем-осем и влизаме в съветското въздушно пространство.

— Ясно — отвърна след миг пилотът, командир на самолета. Към края на дългия полет той се чувстваше уморен. Те бяха достигнали ниво на полета 381, което означаваше, че летят на височина тридесет и осем хиляди и сто фута, или единадесет хиляди и шестстотин метра, както предпочитаха да назовават височината руснаците. На пилота не му харесваше измерването на височината в метри, макар че приборите на таблото за управление отчитаха и в двете измервателни системи. Завършвайки завоя, те прелетяха още шестдесет мили и пресякоха съветската граница при Вентспилс.