Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Преимущества

— Но аз току-що ядох — възрази Михаил Семьонович.

— Глупости — отвърна тъмничарят и тикна под носа на Филитов часовника си. — Погледни колко е часът, глупаво старче. Яж, скоро ще те извикат на разпит. — Той се наведе над полковника. — Защо отказваш да им кажеш това, което искат да чуят от тебе?

— Аз не съм предател. Не съм предател.

— Както искаш. Яж. — Вратата на килията се затвори с метален трясък.

— Аз не съм предател — каза Филитов, гледайки затворената врата. Не съм предател — чу микрофонът. — Не съм предател.

— Има напредък — забеляза Ватутин.

Това, което ставаше с Филитов, в края на краищата малко се отличаваше от онова, което правеше лекарят в басейна — пълно откъсване на пациента от околния свят. Арестуваният губеше връзка с действителността, макар и много по-бавно, отколкото това се случи с Ванеева. Неговата килия се намираше във вътрешната част на затвора и затова той не можеше да забележи смяната на деня и нощта. Единствената гола крушка, която висеше от тавана, никога не се изключваше. След няколко дни Филитов загуби представа за времето. После функциите на организма му поразстроиха нормалния си ритъм. Тогава надзирателите започнаха да променят интервалите между приемането на храната. Тялото му усещаше, че има нещо нередно, ала напоследък толкова много неща се объркаха и организмът на Филитов толкова безуспешно се справяше с дезориентацията във времето, че това, което ставаше с него, фактически малко се отличаваше от психическо разстройство. Прилаганата техника беше класическа и рядко някой можеше да издържи на нея повече от две седмици. Но дори и в такива случаи по-късно се изясняваше, че щастливецът се е ориентирал по някакъв външен знак, за чието съществуване не са подозирали следователите, като например по грохота на сутрешния транспорт или шума на водата в канализацията — звуци, следващи определено разписание. Постепенно във ВГУ се научиха да изолират арестувания от всякакво странично влияние. Новият блок със специални килии бе напълно защитен от проникването на шумове от външния свят. Накратко казано, при построяването на тази част от Лефортовския затвор бе използван многогодишният опит, събран от психиатрите в работата им за сломяване на човешкия дух.

Този метод действа по-добре от мъченията, помисли си Ватутин. Мъченията неизменно влияеха и на следователите. Именно в това се състоеше проблемът. След като даден мъж — или в редки случаи жена — станеше прекалено умел в тази област, в психиката на такъв човек настъпваха големи промени. Мъчителят постепенно губеше разсъдък и в резултат на това на получените от следствието данни не можеше да се разчита, а безполезният офицер От КГБ трябваше да бъде заменен, дори понякога да постъпи в болница. През тридесетте години такива офицери просто ги разстрелвали веднага щом техните политически господари разбирали какво чудовище са създали, и тутакси ги заменяли с други. Най-накрая били въведени по-остроумни и изтънчени методи за разпит. Да, така е по-добре за всички, съзнаваше полковник Ватутин. Новите методи, даже тези, които изискваха физическо насилие, не нанасяха на подследствения трайни вреди. Сега дори изглеждаше, че тук се лекуват психически заболявания, възникнали на самото място, и лекарите, работещи заедно с офицерите от КГБ, уверено заявяваха, че измяната на родината сама по себе си е симптом на сериозно психическо заболяване, изискващо радикална медицинска намеса. Докато, ако причинява болка на един мъжествен противник, човек може да изпитва чувство за вина.

А ето този тук страда от далеч по-сериозно заболяване, отколкото останалите, усмихна се мрачно Ватутин. Той си оставаше прекалено голям циник, за да вярва на всичките тези глупости, които се преподаваха на новото попълнение офицери от ВГУ в школата на КГБ. Той си спомни за пълните с носталгия разкази на тези, които го бяха учили преди почти тридесет години, за добрите стари времена при Берия… Макар че го бяха избивали студени тръпки, докато слушаше историите, разказвани от тези безумци, те честно бяха вършили своята работа. И макар Ватутин да бе благодарен на съдбата, че не е заприличал на тях, той не се опитваше да се самозаблуждава с мисълта, че Филитов е психично болен. В действителност Филитов беше смел човек, пожелал доброволно да измени на своята страна. Една отвратителна постъпка, разбира се. Филитов бе нарушил законите на възпиталото го общество и все пак той бе достоен противник. С помощта на камерата, инсталирана на тавана на килията, Ватутин наблюдаваше Филитов, а чувствителният микрофон му позволяваше да чува всички шумове и звуци, които се долавяха там.