Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

И така, вие сте нарушили американските закони, отнасящи се до борсовите операции. Председателят на КГБ беше склонен да повярва в това. Корупцията е път към богатството и властта във всяко общество. Райън, както всички хора, си имаше слабо място. Герасимов знаеше, че собствената му слабост се състои в жаждата за власт, но както той смяташе, един такъв стремеж е само достойнство, защото липсата на желание да се издигнат е участ на глупаците. Той взе отново сводката на Платонов.

„Изводи — гласеше текстът. — Поведението на обекта и неговата мотивация не се диктуват нито от идеологически, нито от финансови съображения, а се основават на гняв и самолюбие. Той действително се страхува от затвора, но още повече е уплашен от личния позор. По всяка вероятност Райън притежава тази информация — както твърди. Ако ЦРУ има свой агент в московския център, заемащ много висок пост, нищо чудно Райън да има достъп до сведенията, които постъпват от него, макар че едва ли го познава по име или лице. По тези сведения ние ще съумеем да разкрием източника на изтичането.

Препоръка: следва да приемем предложението по две причини. Първо, за да разобличим американския агент. Второ, ще получим възможност и в бъдеще да прибягваме до помощта на Райън. Уникалната възможност, която ни се предоставя, има два аспекта. Ако ни се удаде да отстраним свидетелите, Райън ще се чувства задължен към нас. Ако пък нашите действия, насочени към тяхното отстраняване, бъдат разкрити, за това може да бъде обвинено ЦРУ и разследването, което ще последва, ще нанесе сериозни щети на американската разузнавателна служба.“

— Хм… — измърмори Герасимов, като остави досието настрана.

Папката на агент Касий беше много по-дебела. Той се превръщаше в един от най-добрите източници на информация за КГБ във Вашингтон. Герасимов вече бе чел това досие няколко пъти и сега отново го преглеждаше, за да намери последните сведения. Преди два месеца дейността на Райън била разследвана, подробностите не бяха известни — Касий съобщаваше за това като за непотвърдени клюки. Това свидетелстваше също, че Райън ни най-малко не се е опитал да свърже своя разговор с Платонов с по-раншни събития…

Да не е Филитов?

А ако агентът на ЦРУ, заемащ висок пост, когото Райън би могъл да разпознае, се окаже току-що арестуваният от нас човек? — затормози го съмнението.

Не. Райън заема прекалено висока длъжност в ЦРУ, за да обърка двете ведомства. Опасността обаче идваше от това, че разкриването на американски агент сред ръководството на КГБ в дадения момент можеше да причини само неприятности. Герасимов изобщо не се нуждаеше от подобно развитие, което би довело до истинско бедствие, ако се разчуе извън стените на тази сграда. Само да започнем истинско разследване — помисли си Герасимов — и няма начин да не излезе наяве. Ако не открием шпионина сред нашите редове… и ако той действително заема тъй висок пост, както твърди Райън… Какво ще се случи, ако ЦРУ е узнало какво кроим аз и Александров…

Какво ли ще предприеме то?

Тогава?…

Герасимов се усмихна и погледна през прозореца. Той ще трябва да напусне този кабинет. Ще загуби играта. Всеки факт има поне три страни, а всяка мисъл — шест. Не, ако той повярва в това, ще трябва да направи извод, че Касий работи под контрола на ЦРУ и всичко това е било планирано преди арестуването на Филитов — което очевидно е невъзможно.

Председателят на Комитета за държавна сигурност провери в календара си — кога пристига американската делегация. Този път се предвиждаха повече приеми и развлечения. Ако американците действително се канят да направят своята система за звездните войни предмет на преговорите, помисли си Герасимов, генералният секретар Нармонов ще изглежда добре в очите на обществеността, но как ли ще повлияе едно такова решение на разпределението на гласовете в Политбюро? Почти никак, докато съм в състояние да държа под контрол упорството на Александров. А ако успея да покажа, че съм завербувал собствен агент в ръководството на ЦРУ… ако успея да предскажа, че американците са готови да преговарят за съкращение на своите отбранителни програми, то тогава ще мога да изпреваря Нармонов в неговия стремеж към мир и ще му отнема инициативата…

Решението бе взето.

Обаче Герасимов не спадаше към импулсивните хора. Той изпрати на Платонов шифровано съобщение, с което му разпореди да провери някои подробности чрез агента Касий. То се предаде по спътниковия канал за връзка.