Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Да. — Хендерсън кимна. Лумис се скри в тоалетната. В любимото кафе на Хендерсън сервираха прекалено тлъсти за нейния стомах специалитети.

Хендерсън мина в спалнята и си избра връзка. Означава ли това край на положението, в което се намирам? — чудеше се той, докато си връзваше връзка, и изведнъж премисли. Ако тя говори истината… Той бе принуден да признае, че тя никога не го бе измамила. Тя ме смята за отрепка — знам го това, — но не ме лъже. Значи ще мога да се измъкна. И какво от това? — попита се той. Има ли то някакво значение?

Има, реши той, но още по-важно е да се измъкна от това положение.

— Червената връзка ми харесва повече — забеляза Лумис, стоейки до вратата. На лицето й се появи нежна усмивка. — На мен ми се струва, че днес трябва да си сложите една вратовръзка, която показва сила.

Хендерсън послушно протегна ръка към червената връзка. И през ум не му минаваше да възразява.

— Не бихте ли могли да ми кажете…

— Аз не знам. А и да знам, не бих ви казала. Но те няма да ми разрешат това, докато не се убедят, че поне отчасти не сте изкупили вината си, господин Хендерсън.

— Не можете ли поне веднъж да ме наречете Питър? — попита той.

— Баща ми беше двадесет и деветият летец, свален над Северен Виетнам. Хванали са го в плен жив — ние видяхме негови снимки. Но той така и не се завърна.

— Не знаех това.

Тя продължи да говори тъй невъзмутимо, сякаш приказваше за времето.

— Вие не знаете много неща, господин Хендерсън. На мен не ми разрешиха да пилотирам самолет, както е правил това баща ми, но работейки в Бюрото, се старая да направя живота на тези негодници колкото се може по-тежък. Надявам се да им причиня толкова мъки, колкото те причиниха на мен. — Тя отново се усмихна. — Вие считате, че едно такова поведение е недостатъчно професионално, нали?

— Извинете. Боя се, че просто не знам какво да кажа.

— Знаете. Ще кажете на човека, с когото контактувате, това, което ви споменах. — Тя му подхвърли миниатюрен магнетофон. В него бяха вградили специален хронометър и устройство, непозволяващо да се прекъсва записът. В таксито Хендерсън щеше да бъде под непрекъснат контрол. Ако се опиташе по някакъв начин да предупреди връзката, съществуваше вероятност — голяма или малка, той не знаеше — това да бъде открито. Той не им харесваше и те не му вярваха. Знаеше, че никога няма да съумее да завоюва тяхното благоразположение и доверие, искаше му се само едно — да излезе от играта.

След няколко минути Хендерсън излезе от апартамента и се спусна по стълбата. Край блока преминаваха немалко таксита, но той не вдигна ръка, а изчака, докато колата сама не се приближи към него. Той и шофьорът заговориха едва когато автомобилът се загуби в уличното движение на авеню „Вирджиния“.

Таксито го откара до сградата на Централното контролно-ревизионно управление в северозападната част на града, на улица „Джий“. Влизайки вътре, той предаде магнетофона на очакващия го агент от ФБР. Хендерсън подозираше, че в магнетофона е монтиран и радиопредавател, макар че в действителност не бяха сторили това. Занесоха магнетофона бързо в зданието на Хувър — щабквартирата на ФБР. Лумис вече беше там. Тутакси пренавиха лентата и я прослушаха.

— Един път и ЦРУ да не оплеска работата — каза тя на своя началник. В кабинета присъстваше още един човек, заемащ високо положение. Значи случаят е много по-важен, отколкото мислех, каза си Лумис.

— Да, разбира се. Такъв източник като Райън рядко им попада в ръцете. Хендерсън следваше дадената му линия съвсем убедително.

— Аз му казах, че в случай на успешно завършване на делото, от него няма да се търси повече отговорност. — Гласът й обаче звучеше много по-изразително от думите.

— Май не сте съгласна с това? — попита заместник-директорът на ФБР. Той ръководеше всички контраразузнавателни операции.

— Хендерсън не се е разплатил в достатъчна степен за това, което е направил.

— Госпожице Лумис, когато всичко свърши, ще ви обясня защо грешите. А засега ще оставим настрана този въпрос, нали така? Вие блестящо се справихте с работата. Постарайте се да не я изпортите в заключителния стадий.

— А какво ще стане с него?

— Както винаги, ще го предадем на програмата за защита на свидетелите. След като свърши това, той може да се озове в Билингс, щата Монтана, като съдържател на малко кафе. — Заместник-директорът на ФБР равнодушно вдигна рамене. — Мен това малко ме интересува. Вие ще получите назначение на по-висока длъжност и ще заминете за Ню Йорк; ще работите в регионалното отделение. Приготвили сме ви нова работа. Там има дипломат, служещ в ООН, който има нужда от подходящо ръководство. На нас ни се струва, че вие сте подготвена за това.