Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Заседаващите закимаха с глави. Американската делегация пристигаше в събота на обяд, а преговорите щяха да започнат в понеделник. На членовете на делегацията се предоставяха тридесет и шест часа, за да свикнат с разликата във времето — през този период в чест на гостите щеше да се състои обяд в новата сграда на хотела на Академията на науките и повече — нищо.

— Една такава информация несъмнено представлява голям интерес за моята група, която взема участие в преговорите, но всичко това ми изглежда извънредно странно, особено в светлината на обясненията, които получихме тук по проблемите на нашата програма „Ярка звезда“ и нейния американски еквивалент — забеляза Язов.

— Имаме всички основания да предполагаме, че американците са узнали за програмата „Ярка звезда“ — убедително съобщи Герасимов. — Не е изключено прогресът, който постигнахме, да ги е отрезвил.

— В „Ярка звезда“, казвате, е проникнал чужд агент. Как така? — попита друг член на Политбюро с удивление.

— Това още не знаем. Водим разследване — отвърна Герасимов, стремейки се да не гледа по посока на Язов. Вие сте на ход, другарю министър на отбраната.

— И така, американците може да са по-заинтересувани от прекратяването на нашата програма, отколкото от съкращаването на собствената им — забеляза Александров.

— А според тях нашите усилия ще бъдат диаметрално противоположни — измърмори министърът на външните работи. — Ще ми се да съм в състояние да обясня на моите хора действителната ситуация.

— Вашето мнение, маршал Язов? — попита Нармонов. Той дори и не подозираше в какво трудно положение поставя съюзника си с този въпрос.

До настоящия момент Герасимов не беше уверен в Язов, не знаеше на чия страна ще застане той, не беше сигурен дали маршалът няма да постави въпроса за Филитов пред своя покровител, чувствайки политическата си уязвимост. Сега председателят на КГБ щеше да получи отговор на този въпрос. Язов се страхува от вероятността — не, от действителната възможност, поправи се сам Герасимов, да го свалим. Той не може да не съзнава, че сме в състояние да го опозорим. Той също се опасява, че Нармонов няма да пожелае да рискува политическото си бъдеще, опитвайки се да го спаси. И тъй, дали съм вече успял да привлека на своя страна и Ванеев, и Язов? Ако нещата стоят именно така, може би следва да оставя Язов на поста министър на отбраната, след като стана генерален секретар… Какво е вашето решение, Язов?

— Ние успяхме да решим проблема с мощността на изходния сигнал. Това, което остава, е проблемът за компютърното осигуряване. В това отношение значително изоставаме от американците, което се дължи на тяхното превъзходство в компютърната промишленост. Само преди една седмица другарят Герасимов ни предостави част от американската програма за компютърно осигуряване, но още не бяхме успели да я изучим, когато узнахме, че тя е остаряла и че американците използват друга, още по-съвършена програма. Разбира се, съвсем нямам намерение да критикувам КГБ…

Да. В този миг Герасимов се убеди в своята правота. Той се опитва да си осигури моята поддръжка. Но най-важното е, че никой от присъстващите в залата, дори Александров, не подозира какво стана ей сега пред очите им.

— … в действителност това още по-ярко илюстрира стоящия пред нас технически проблем. Но това е само технически проблем, другари. Той също ще бъде преодолян. Аз смятам, че ние сме изпреварили американците. Ако това им е известно, те се страхуват от нас. Досега нашата позиция на преговорите бе да възразяваме само против програмите за разгръщане в космоса, тъй като ние никога не сме се съмнявали, че нашите наземни системи превъзхождат американските. Не е изключено промяната в позицията на американците да потвърждава именно това. Ако ситуацията е действително такава, аз бих препоръчал да не се водят преговори, касаещи „Ярка звезда“, при никакви условия.

— Разумно мнение — забеляза Герасимов. — Дмитрий Тимофеевич повдигна важен въпрос. — Седящите около масата закимаха с разбиране на проблема, както си мислеха, но всички грешаха много повече, отколкото можеше да се предположи. Председателят на Комитета за държавна сигурност и министърът на отбраната потвърдиха току-що сключения съюз единствено чрез размяна на погледи и повдигане на вежди.

Герасимов се обърна и погледна председателстващия, без да обръща внимание на водещата се дискусия. Генералният секретар Нармонов внимателно изслушваше изказващите се, водеше си бележки, и не забелязваше втренчения поглед на председателя на КГБ.