Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Служебната дача на Михаил Петрович Александров по нищо не се отличаваше от останалите — двуетажна, с дървени стени, боядисана в кремаво, със стръмни покриви като на къщите в германската планина Шварцвалд. Пътят към нея представляваше една тясна, застлана с чакъл алея, която криволичеше между дърветата. Пред къщата имаше само един автомобил. Александров беше вдовец, но поради напредналата възраст не се интересуваше от жени. Герасимов сам си отвори вратата и се огледа настрана, за да се убеди дали телохранителите се разпръсват и заемат местата си зад дърветата. Момчетата незабавно се струпаха пред багажника на Волгата и извадиха оттам комплектите топли дрехи — бели кожени якета и ботуши, — за да се предпазят от измръзване на снега.

— Николай Борисович! — Александров сам отвори вратата на госта. Академикът се обслужваше от две жени, занимаващи се с почистването и приготвянето на храна, но те знаеха кога трябва да изчезнат, а пристигането на председателя на КГБ бе точно един от тези случаи. Александров взе балтона на Герасимов и го окачи на закачалката до вратата.

— Благодаря, Михаил Петрович.

— Заповядайте. — Александров показа с ръка масата в хола. — Искате ли чай?

— С удоволствие бих изпил една чаша. Навън е толкова студено.

Домакинът и гостът му се настаниха в старинните удобни фотьойли от две срещуположни страни на масата. На Александров му харесваше да приема гости — или поне хора, съпричастни към неговите идеи. Той наля чай, после сипа в една чинийка малко сладко от вишни. Пиеха чай по традиционния руски начин: отначало слагаха в устата си лъжичка сладко и после отпиваха от чая. Това затрудняваше разговора, но затова пък всичко беше по руски. Александров харесваше старите традиции. Макар и да бе прегърнал идеалите на марксизма-ленинизма, спрямо дребните неща той се придържаше към някои навици от младостта си.

— Какви са новините?

— Този шпионин Филитов се оказа костелив орех — не без раздразнение отвърна Герасимов. — Ще са нужни седмица или две, за да получим признание от него.

— Трябваше да го разстреляте…

Председателят на КГБ отрицателно поклати глава.

— Не. Трябва да подходим обективно към разследването. Полковник Ватутин много добре проведе разработката. Самото арестуване е следвало да довери на по-млад офицер, ала аз му бях казал, че разследването се възлага лично на него и затова Ватутин е възприел думите ми прекалено буквално. Що се отнася до останалото, работата му е почти идеална.

— Май ставате прекалено великодушен, Николай Борисович. Още не е дошло време за това — забеляза Александров. — Толкова ли е било трудно да изненадате един седемдесет и една годишен старец?

— Не и този. Американската шпионка се оказа добре подготвена, както и трябваше да се очаква. Добрите разузнавачи имат превъзходна реакция. Ако американските агенти не бяха толкова умели, социализмът отдавна да е възтържествувал в целия свят — небрежно каза Герасимов. Председателят на КГБ знаеше, че Александров живее в своя тесен идеологически свят и има само повърхностна представа за реалната действителност. Трудно се уважава такъв човек, но затова пък не е трудно да се страхуваш от него.

— Някоя и друга седмица можем да изчакаме — измърмори Александров. Безпокои ме само, че ще се занимаваме с тези неща, докато в Москва се намира американската делегация…

— Ще се захванем за работа, когато си отидат. Ако успеем да сключим договора, нищо не губим.

— Но това е безумие — да съкращаваме нашите оръжия! — възкликна Александров. Главният партиен идеолог все още смяташе, че ядреното оръжие е нещо от рода на танковете и оръдията: колкото повече, толкова по-добре. Подобно на по-голямата част от политическите теоретици той беше скаран с фактите.

— Ще си запазим най-добрите и най-новите ракети — търпеливо му обясни Герасимов. — Но това, което е далеч по-важно — проектът „Ярка звезда“ успешно се приближава към завършека си. Използвайки откритията на нашите учени и това, което успеем да научим от американската програма, след по-малко от десет години ще можем да създадем непробиваем щит.

— Имаме ли добри източници вътре в американската програма?

— Много добри — отговори Герасимов, оставяйки чашата на масата. — Но се оказа, че информацията, която ни изпратиха неотдавна, е прибързана. Част от американската компютърна програма, попаднала в ръцете на нашите агенти, е била толкова прясна, че не била преминала окончателна проверка и в резултат на някои недостатъци се наложило да бъде заменена с друга. Неприятно, обаче ако трябва да се сблъскаме с неприятности, по-добре е да е вследствие на излишна активност, отколкото на недостатъчни действия.