Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Обаче съществуваше още едно съображение.

Веднъж глътнал въдицата и влязъл в контакт с КГБ, доктор Райън завинаги ще ни принадлежи. Може би той не разбира, че еднократният обмен на информация е невъзможен, толкова ли е обезумял, та да се надява, че повече… Не, по-вероятно е той да е в такова отчаяно положение, че дори и да не мисли за това. Какъв вид информация бихме могли да получаваме от него?

Специален помощник на заместник-директора на ЦРУ по разузнаването. Почти цялата разузнавателна информация би трябвало да преминава през него. Да се завербува толкова ценен агент — такова нещо не се бе е случвало от времето на Филби, а то бе станало преди петдесет години.

Ала достатъчно ли е важно това, за да се нарушат правилата? — запита се Платонов, допивайки кафето. Доколкото той си спомняше, КГБ не бе нарушавало съществуващото джентълменско споразумение между двете тайни служби — нито веднъж на територията на САЩ не бе извършен нито един акт на насилие. Обаче доколко трайни може да се окажат правилата, когато в перспектива се очертава такава приказна плячка? Какво толкова, ако един американец — или двама — претърпят автомобилна катастрофа или получат инфаркт? Това също трябва да бъде одобрено от председателя на КГБ. Платонов щеше да изложи своите съображения и да подкрепи подобни мероприятия. Той не се съмняваше, че неговото предложение ще бъде одобрено.

Дипломатът беше акуратен човек. Той изтри устните си с хартиената салфетка, пъхна я в картонената чашка и я отнесе до най-близката кофа за боклук. На масата не остана никаква следа от неговото присъствие тук.

Стрелеца беше уверен, че ще успеят да победят. Когато той обяви за предстоящата операция, реакцията на неговите подчинени едва ли можеше да бъде по-положителна. Мрачни усмивки, одобрителни кимвания. Най-голям ентусиазъм прояви новият член на муджахидините, младият майор от афганистанската армия. Те се събраха в една палатка вече на територията на Афганистан, на двадесет километра от границата, и в продължение на пет напрегнати часа разработваха плана на операцията.

Стрелеца оцени първия етап вече като завършен. На разположение на муджахидините се намираха шест камиона и три бронетранспортьора. Някои от тях бяха повредени, но това следваше да се очаква. От убитите войници на марионетната армия смъкнаха униформите. Единадесет човека, останали живи, бяха подложени на разпит. Те, разбира се, нямаше да вземат участие в операцията, но ако докажеха своята лоялност, щяха да им позволят да водят бойни действия в състава на други партизански формирования. Що се отнася до останалите…

Бившият офицер от афганистанската армия събра картите и радиокодовете. Той беше запознат с всички правила, които руснаците така старателно бяха преподавали на своите афганистански „братя“.

На десет километра оттук, право на север, на шосето, водещо към Шейхабад, се намираше базовият лагер на един батальон. Бившият майор се свърза с него по радиото и съобщи, че „Слънчоглед“ е отблъснал засада, понасяйки умерени загуби, и се движи по посока на лагера. Командирът на батальона даде разрешение. Муджахидините натовариха няколко окървавени трупа на бронетранспортьорите. Добре подготвените бивши военнослужещи на афганистанската армия заеха местата си при едрокалибрените картечници на БТР-60 и колоната, съблюдавайки предписания строй, потегли по насипаното с чакъл шосе. Лагерът на батальона се намираше на противоположния бряг на реката. След двадесет минути муджахидините го видяха. Мостът отдавна бе унищожен, но руските сапьори бяха стоварили тук достатъчно чакъл и се бе образувал брод. Колоната спря пред караулния пост на източния бряг на реката.

Това бе най-трудният участък. Майорът знаеше паролата и им бе разрешено да започнат преминаването. Един след друг камионите и бронетранспортьорите се придвижваха на другия бряг. Реката бе замръзнала и се налагаше да следват линията от клони, за да не се озоват в капана на дълбоките вирове, под пращящия лед. Още петстотин метра.

Лагерът бе разположен на неголямо възвишение. Заобикаляха го блиндажи от струпани пънове и чували с пясък. Дислокацията на лагера беше много добра и от бункерите се откриваше широко поле за обстрел, огневите точки бяха напълно готови за отблъскване на нападения дори нощем. В лагера се намираше само една стрелкова рота — останалите патрулираха по хълмовете около базата. Колоната пристигна в лагера по време на обяда. От вратите се откриваше изглед към паркираните камиони и бронетранспортьори.