Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Не, но ако имаме достатъчно интерес, бихме могли да променим създалото се положение. В съда ще трябва да се явят свидетели. С тях може да се случи нещо…

— Не ми пробутвай тези глупости! — Райън се наведе напред. — Ние не се занимаваме с „мокра“ работа във вашата страна, вие — в нашата.

— Всяко нещо си има цена. Сигурно го знаеш по-добре от мен. — Платонов се усмихна. — Например „провалът“, за който спомена господин Трент снощи, за какво става дума?

— Откъде да знам за кого работиш? — нервно попита Райън.

— Какво? — Платонов беше явно изненадан. Джак го забеляза въпреки главоболието.

— Ти искаш да ви заинтересувам, нали? Имай предвид, че си залагам главата. И не си мисли, че това е толкова лесно само защото вече съм го правил веднъж. Ние имаме агент в московския център. Той заема много висок пост. А сега е твой ред — какво ще получа аз в замяна на неговото име?

— Свободата — отговори Платонов без колебание. — Ако той действително е такъв голям човек, готови сме да заложим много. — В течение на цяла минута цареше тишина. Те втренчено се гледаха един друг, сякаш играеха карти, сякаш мизата включваше всичко, което притежават — и сякаш Райън знаеше, че държи бита карта. Платонов не откъсваше поглед от очите на американеца и с удоволствие разбра, че печелеше партията.

— В края на седмицата излитам за Москва — стига само тази история с борсата да не попадне в пресата, защото тогава с мен е свършено. Това, което ти разказах, приятелю, няма да тръгне по обичайните канали. Единственият човек, в когото съм сигурен е Герасимов. Само в него не се съмнявам. Сведенията ще бъдат предадени лично на председателя на КГБ, в противен случай няма сделка.

— А защо трябва да повярвам, че ти е известно името на агента? — Платонов притискаше Райън, но внимателно.

Сега дойде ред на Джак да се усмихне. Неговият коз се оказа асо.

— Името на агента не ми е известно, но аз съм запознат с постъпващата от него информация. След като ви съобщя съдържанието на четири донесения, изпратени от „Диригента“ — това е неговият псевдоним, — вашите следователи сами ще се справят с останалото. Ако твоето донесение бъде отправено по обичайните канали, вероятно ще ме пречукат още преди да съм се качил на самолета. Сега разбираш какъв висок пост заема той. Но как мога да съм сигурен, че ще удържиш на думата си?

— В разузнаването човек трябва да си изпълнява ангажиментите.

— Тогава предай на своя председател, че искам да се срещна с него. Нека той да организира срещата. На четири очи и без фокуси.

— Да се срещнете с председателя? Но председателят не…

— В такъв случай ще наема по-добър адвокат и ще рискувам да попадна в съда. Не се каня да ида в затвора за държавна измяна — такъв вариант също не ме устройва. Това са моите условия, другарю Платонов — завърши Райън. — Приятен ден.

Джак стана и тръгна към изхода. Платонов не го последва и си остана на масата. Той се огледа настрана и откри своя охранител, който му даде знак, че не са били наблюдавани.

Сега Платонов трябваше да вземе решение: да вярва ли на Райън. От сведенията на Касий следваше да се направи извод, че Райън е искрен.

Платонов ръководеше действията на агента с псевдоним Касий от три години. Информацията, постъпваща от Питър Хендерсън, винаги се оказваше достоверна. Руснаците се възползваха от тази информация, за да проследят и арестуват един полковник от ракетните войски със стратегическо предназначение, работещ за ЦРУ, получиха безценни стратегически и политически сведения и даже имаха достъп до ултрасекретна американска аналитична информация по „Червеният октомври“ в миналото… не, през по-миналата година, да, разбира се, през по-миналата година, точно преди Доналдсън да излезе в оставка. А сега Касий работеше в Централното контролно-ревизионно управление и получаваше наведнъж сведения от два източника. Той имаше пряк достъп до поверителна информация, свързана с отбраната на страната, и съумя да запази всичките си политически връзки в Конгреса. Преди известно време Касий им съобщи, че се разследва дейността на Райън на фондовата борса. По онова време това бе само един слух и никой не пожела да го вземе на сериозно. Американците непрекъснато се разследват помежду си. При тях това е един вид национален спорт. После на Платонов пак му съобщиха за същото и най-накрая стана скандалът между Райън и Трент. Възможно ли е това?…

Агент на ЦРУ във висшия ешелон на КГБ, помисли си Платонов. Разбира се, съществуваше определен начин за предаване на особено важни сведения непосредствено на председателя на КГБ. В Комитета за държавна сигурност бяха готови да посрещнат всякакви евентуалности, ала след като Платонов изпратеше такова шифровано съобщение, то щеше да бъде поставено под особен контрол. Само намек за това, че ЦРУ има агент сред самата върхушка на КГБ, и…