— Чух, че се натъквате на определени юридически трудности. Много жалко. — Платонов произнесе фразата с широка усмивка. Отстрани можеше да изглежда, че си приказват за най-обикновени неща, помисли си Райън и веднага стигна до извода, че неговият руски колега изпитва немалко удоволствие от разговора, който провеждат.
— Май сте повярвали на това, което каза снощи оня педал? Знаете ли, Сергей Николаевич, едно от нещата, на които се възхищавам в Русия, е начинът, по който…
— Наказват за антиобществено поведение? Да, пет години в лагер със строг режим. Откритостта на нашата нова политика не се разпространява върху половите извращения. Вашият приятел Трент по време на своето последно пътуване в Съветския съюз се запознал с един… един младеж, който сега си отбива присъдата в такъв лагер. — Платонов не спомена, че този младеж бе отказал да сътрудничи с КГБ и затова бе наказан. Няма нужда да заплитам нещата, помисли той.
— С моята благословия можете да приберете и нашия там — измърмори Джак. — Малко да ни поотървете, имаме ги достатъчно. — Той се чувстваше ужасно; струваше му се, че очите му направо ще изскочат от орбитите вследствие на виното, което бе изпил предишната вечер, и недостатъчния сън.
— Така си и помислих. Може би трябва да приберем заедно с него и комисията по ценните книжа и борсовите операции? — попита Платонов.
— Аз не съм виновен за нищо. За нищо. Получих сведения от един приятел и купих акции. Даже не ми се наложи да ги търся, те бяха в открита продажба. Спечелих някой и друг долар — и какво от това? Аз пиша доклади по разузнавателната дейност за президента. Аз съм добър специалист, а те ме преследват. След всичко това… — Райън замълча и втренчи възпалените си очи в лицето на Платонов. — А вас какво ви засяга, по дяволите?
— Още от времето, когато за пръв път се срещнахме в Джорджтаун, преди няколко години, признавам си откровено, винаги съм се възхищавал от вас. Например вие блестящо се проявихте при случая с терористите. Не съм съгласен с вашите политически възгледи и вие не скривате, че не сте съгласен с моите. Но вие постъпихте съвършено правилно, като изчистихте малко света от тази гадна паплач, утайката на обществото. Можете да се съмнявате в това, което сега ще ви кажа, но то е самата истина: аз съм се изказвал против държавната поддръжка на такива хищници. Истинските марксисти, стремящи се да освободят своите народи, действително се нуждаят от нашата подкрепа и ние сме длъжни да им помагаме, доколкото можем, но терористите — това са убийци и бандити. Те гледат на нас само като на източник на оръжие и пари. Русия няма нищо да спечели, поддържайки такива индивиди. Като оставим политиката настрана — вие сте мъжествен и честен човек. Уважавам такива хора. Жалко, че вашата страна е на друго мнение. Америка издига най-добрите си представители на пиедестал, за да станат мишена за по-некадърните.
За миг бдителният поглед на Райън се смекчи и доби замислен вид.
— За това сте прав — каза той.
— И какво ще направят сега с вас, приятелю?
Джак дълбоко въздъхна и хвърли поглед надолу по широкия коридор.
— Тази седмица ще ми се наложи да се обърна към адвокат. Предполагам, че той знае как да постъпи. Всъщност аз се надявах, че работата няма да стигне дотам. Струваше ми се, че ще успея да ги убедя, но… този новият негодник в комисията по ценните книжа и борсовите операции, този педал, когото Трент… — Райън отново пое дълбоко въздух. — Трент се възползва от своето влияние, за да го назначат на тази длъжност. Бас държа, че двамата… Тук съм съгласен с вас. Ако човек трябва да има врагове, то поне нека бъдат врагове, които може да уважава.
— А ЦРУ не може ли да ви помогне?
— Там имам малко приятели — впрочем това ви е добре известно. Прекалено бързо направил кариера, най-богатият сред колегите, любимец на Гриър, отлични отношения с англичаните. Ето как се появиха и врагове. Понякога ми идва наум, че някой от тях… не мога да го докажа, но в Ленгли имаме такава компютърна мрежа и всички мои операции на фондовата борса се намират в паметта на компютъра… И знаете ли какво? Компютърните данни може да ги промени всеки, който е запознат с кода… Но опитайте се да го докажете, приятелю. — Джак извади една кутийка с аспирин и глътна две таблетки. — Между Ритър и мен има някакво напрежение още от самото начало. Преди няколко години го поставих в глупаво положение, а той не е от хората, които забравят обидите. Може би това е работа на някой от неговите… той има добри специалисти. Адмиралът би желал да помогне, но е много стар. Съдията е на път да напусне ЦРУ, трябваше да си отиде още миналата година, но все още се държи за мястото — той няма да може да помогне дори и да иска.
Читать дальше