Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Но на президента му харесва вашата работа.

— Президентът е юрист, прокурор. Стига само да му подшушнат, че те подозират в нарушаване на закона и… поразително бързо, просто за нула време, оставаш съвсем сам. В Държавния департамент има хора, които ще се радват на моите неприятности — само защото изразявам по-различно мнение. Не е леко да живееш в този тъп град и да останеш честен.

Да, оценката е вярна, помисли си Платонов. Те бяха получили първото съобщение от Питър Хендерсън — с псевдоним „Касий“, който снабдяваше КГБ с информация повече от десет години — в началото като помощник на сенатора Доналдсън, възглавяващ Сенатската комисия по разузнаването, а когато сенаторът излезе в оставка, постъпи в Централното контролно-ревизионно управление, където се занимаваше с анализ на постъпващата разузнавателна информация. КГБ познаваше Райън като млад служител, чиято звезда стремително се издигаше в Централното разузнавателно управление. Когато в московския център се извършваше оценка на неговите възможности, в началото смятаха Райън за богат дилетант, но това отношение към него се промени преди няколко години. Той бе направил нещо, което накара президента да му обърне внимание, и сега почти половината от специалните доклади, готвещи се въз основа на разузнавателната информация, преминаваха през него. Именно Райън правеше оценка на международното положение и пишеше доклади, попадащи после в Белия дом. От Хендерсън стана ясно, че Райън е подготвил обширен материал по ситуацията в областта на ограничаването на стратегическите оръжия, който предизвика негодувание в Мъгливото дъно 12 12 Жаргонно наименование на Държавния департамент. — Б.пр. . Обаче Платонов вече отдавна си бе съставил собствено мнение за Райън. Той превъзходно се ориентираше относно характерите на хората и още от първата среща в „Галерията“ на Джорджтаун считаше Райън за умен противник и смел човек, но прекалено свикнал с привилегированото си положение, поради което лесно уязвим, когато подлагаха на нападки собствената му личност. Изискан, но странно наивен. Това, което Платонов видя по време на закуската, само потвърждаваше мнението му за Райън. Всъщност той беше съвсем типичен американец. Райън виждаше всичко около себе си в черни и бели тонове, делеше всичко на добро и зло. Но най-важното: Джак Райън, който по-рано смяташе себе си за неуязвим, сега започваше да разбира, че това не е така. И по тази причина бе изпаднал в ярост.

— Колко много работа — и всичко на вятъра — каза Райън след няколко секунди. — Те не възнамеряват да вземат под внимание моите препоръки.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че проклетият Ърнест Алън придума президента да направи въпроса за стратегическата отбранителна инициатива предмет на преговорите — Много воля и професионална сдържаност бяха нужни на Платонов, за да не трепне при тези думи. Райън продължи:

— Всичко е напразно. Те не се съгласиха с моите аргументи, и то заради тази идиотска борсова операция. Управлението не ме поддържа така, както би трябвало. Подхвърлят ме на тези шибани кучета, а аз не мога да направя нищо, по дяволите, за да постигна своето. — Джак пъхна в устата си последния залък от сандвича.

— Винаги могат да се предприемат мерки — посъветва Платонов.

— Да си отмъстя ли? Мислил съм за това. Бих могъл да се обърна към вестниците, но „Вашингтон пост“ възнамерява да публикува статия за разследването, проведено от комисията по ценните книжа и борсовите операции. Някой от Конгреса настройва всички срещу мен. Мисля, че е Трент. Бас държа, че той е насочил снощи към мен това копеле, репортера. Ако се опитам да разкажа истината, кой ще ме чуе? Боже, Сергей, дори сега, като седя тук и разговарям с теб, аз подлагам задника си на голяма опасност.

— Защо?

— Не се ли сещаш? — Райън си позволи усмивка, която обаче бързо помръкна. — Каквото и да става, няма да вляза в затвора. По-добре да умра, отколкото да бъда опозорен. Дяволите да го вземат, аз съм рискувал живота си; когато се е налагало, поставял съм всичко на карта. Ти си запознат с някои неща, но не знаеш за едно. Представяш ли си, аз съм рискувал живота си за своята страна, а те искат да ме пратят в затвора!

— Може би ще успеем да ти помогнем.

Най-после предложението дойде, помисли си с облекчение Райън.

— Как? Като ми предоставите политическо убежище ли? Ти сигурно се шегуваш. Наистина ли мислиш, че ще мога да живея във вашия работническо-селски рай?