Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Ами ако отговорът е именно в това? — внезапно си помисли Филитов. Ватутин се отнася с мен предпазливо, въпреки че знае.

Но защо?

— Какво означава това? — попита Манкузо.

— Трудно ми е да отговоря — отвърна Кларк. — Вероятно някой кретен във Вашингтон не е в състояние да вземе решение. Често се случва.

В течение на последните двадесет и четири часа пристигнаха две шифровани съобщения. В първото се казваше, че операцията се отменя и на подводницата се нареждаше незабавно да излезе в открито море, обаче втората шифрограма заповяда на „Далас“ да остане в западната част на Балтийско море и да чака по-нататъшни указания.

— Не обичам да ме карат да чакам.

— На никой не му харесва, капитане.

— А вашето отношение?

Кларк изразително сви рамене.

— При изчакването проблемите са главно от психологическо естество. Нещо от рода да очакваш началото на спортен мач. Най-добре е да не мислим за това, капитане. Аз преподавам това изкуство — когато сам не се занимавам с него.

— Често ли?

— Нямам право да говоря по този въпрос, но по-голяма част от операциите все пак завършват успешно.

— По-голямата част, но не всички. А какво става, когато не…

— Тогава се случват наистина вълнуващи събития за всички. — Кларк се усмихна. — Особено за мен. Бих могъл да ви разкажа увлекателни истории, но не бива. При вас навярно също се е случвало.

— Веднъж или два пъти. Жалко, че не можем да говорим за това — животът става по-скучен, нали?

Те си размениха погледи на разбиране.

Райън обикаляше сам из магазините. Наближаваше рожденият ден на жена му — той съвпадаше с времето, когато Джак щеше да бъде в Москва, и затова трябваше да купи подаръците по-рано. Най-добре беше да започне с бижутерийните магазини. Кати все още носеше златното колие, което Джак й бе подарил преди няколко години, и сега той търсеше подходящи за него обици. Обаче възникна трудност: не можеше да се припомни точния мотив… Натежалата от махмурлук глава и напрегнатото очакване никак не му помагаха при търсенето и избора. А ако не клъвнат?

— Здравейте, доктор Райън — чу се познат глас. Джак се обърна леко изненадан.

— Не знаех, че ви разрешават да се отдалечавате толкова много от центъра на Вашингтон. — Действие II, сцена 1. Джак не позволи да излезе наяве облекчението, което чувстваше. В това отношение поне махмурлукът помагаше.

— Разрешеният ни радиус преминава точно през средата на магазина „Гарфинкълс“, ако внимателно погледнете на картата. — Търсите подарък на жена си?

— Не се съмнявам, че досието ми, което се съхранява при вас, съдържа необходимата информация.

— Да, разбира се. Има рожден ден. Жалко, че не мога да си позволя такива скъпи подаръци за жена си.

— Ако проявите съответното желание, нашето управление навярно би могло да уреди нещо, Сергей Николаевич.

— Боя се, че у дома няма да ме разберат. Този проблем става познат и на вас, нали?

— Вие сте удивително добре информиран — измърмори Джак.

— Такава ми е работата. Впрочем ужасно съм огладнял. Може би ще се съгласите да използвате част от своето състояние, за да купите сандвич на един руски дипломат.

Райън с професионална предпазливост се огледа на всички страни.

— Не, днес никой не ме съпровожда — усмихна се Платонов. — Моите колеги… моите другари по работа днес са заети повече от обикновено и се страхувам, че вашето ФБР не разполага с толкова много агенти, за да осигури непрекъснато проследяване.

— КГБ, разбира се, не се сблъсква с такъв проблем — забеляза Райън, когато се отдалечиха от магазина.

— Ето и тук може би грешите. Интересно, защо американците са толкова уверени, че нашите специални служби се отличават от вашите.

— Ако имате предвид, че и вашите тайни служби извършват толкова много гафове като нашите, тази мисъл не е съвсем утешителна. Какво ще кажете за един хотдог.

— Да, ако кренвиршът е от кашерово месо — отговори Платонов, после обясни: — Аз не съм евреин, както знаете, но ми харесва вкусът.

— Прекалено дълго живеете в Америка — усмихнато каза Джак.

— Да, но Вашингтон и неговата околност ми харесват.

Те влязоха в едно заведение за бързо обслужване, специализирано по тестени изделия с говеждо месо и кафе, но предлагащо и други блюда. Обслужването действително се оказа на висота и двамата се настаниха на една бяла пластмасова маса в средата на широк преход. Отлично избрано място, с одобрение си помисли Джак. Посетителите ще преминават покрай тях, но няма да чуят повече от няколко случайни думи. Той знаеше, че Платонов е истински професионалист.