Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Забавно му бе как се отнасяха с него присъстващите. Задълженията, които Райън изпълняваше в ЦРУ, винаги изглеждаха някак си неопределено. Завързвайки разговор, обикновено започваха с думите: „Е, как вървят нещата в Ленгли?“, при това обикновено с престорен заговорнически тон, а отговорът на Джак, че ЦРУ представлява обикновено правителствено учреждение, една огромна сграда, в която бюрократите си препращат един на друг купища документи, удивляваше по-голямата част от хората, които се интересуваха. Считаше се, че ЦРУ има навсякъде хиляди активно действащи полеви агенти. Реалната цифра на оперативните служители беше, разбира се, поверителна, но във всеки случай далече по-малка.

— Ние работим като всички държавни учреждения — по осем часа с прекъсване на обяд — обясни Джак на една добре облечена дама с леко разширени зеници. — Ето например утре имам почивен ден.

— Ами!

— Точно така. Във вторник ликвидирах един китайски агент и за това винаги ни пускат в отпуск — каза той със сериозен тон, после изведнъж се разсмя.

— Вие се шегувате!

— Разбира се, че се шегувам. Моля ви, забравете за това, което ви казах — забеляза Райън. Интересно, коя ли е тази натруфена красавица, помисли си той. Личи си, че не е първа младост.

— Вярно ли е, че сте под следствие? — обади се зад него нечий глас.

Джак се обърна и с учудване погледна любопитния.

— Вие кой сте?

— Скот Браунинг, „Чикаго Трибюн“. — Репортерът не подаде ръка за здрависване. И така играта започна. Журналистът не подозираше, че е един от участниците в спектакъла, но Райън го знаеше.

— Бихте ли могли още веднъж да повторите въпроса? — вежливо каза Джак.

— Получихме сведения от достоверен източник, че срещу вас се води разследване за незаконни операции на фондовата борса.

— За мен това е нещо ново — отвърна Джак.

— Известно ни е, че са ви разпитвали следователи от Комисията по ценните книжа и борсовите операции — заяви репортерът.

— Ако знаете това, то не може да не сте информиран, че предоставих всички сведения, които поискаха, и те останаха напълно удовлетворени.

— Уверен ли сте?

— Разбира се. Не съм извършил никакво нарушение и притежавам всички документи, които го доказват — уверено каза Райън, може би прекалено уверено, забеляза репортерът. Той обичаше да разговаря с хора, които са попрекалили с алкохола. In vino Veritas. 11 11 Във виното е истината (лат.). — Б.пр.

— Моите източници обаче твърдят друго — продължи да настоява репортерът.

— С нищо не мога да ви помогна! — подхвърли Райън. Но този път спокойствието го напусна и гласът му прозвуча по-силно, отколкото следваше. Стоящите наблизо хора се обърнаха към него, без да скриват любопитството си.

— Май заради такива като вас не работят така както трябва нашите разузнавателни служби — разнесе се гласът на току-що приближилия се мъж.

— А вие кой сте, дяволите да ви вземат? — разгневено попита Райън, още преди да се е обърнал. Спектакълът продължава. Действие I, сцена 2.

— Това е конгресменът Трент — обясни репортерът. Трент влизаше в състава на Специалния комитет на Конгреса.

— Струва ми се, че дължите извинение — каза Трент. Той изглеждаше пиян.

— За какво? — поинтересува се Райън.

— Как за какво! За всички шибани глупости, които вършите във вашата крепост отвъд реката.

— За разлика от тези, които се вършат на този бряг ли? — попита Джак. Наоколо започваше да се събира тълпа. Тук развлечението изглеждаше многообещаващо.

— Аз знам какво се опитахте да направите току-що, но се подхлъзнахте и цопнахте по гол задник в локвата. Даже и не ни съобщихте, както повелява законът, и сега ви предупреждавам, че няма да ви се размине току-така, ще се наложи да се разплащате и скъпо ще платите.

— Да, ако трябва да платим сметката ви в бара, действително няма да ни излезе евтино. — Загубил интерес към по-нататъшния разговор, Райън му обърна гръб.

— Внимавай, човече! — изгърмя Трент отзад. — Внимавай, защото и ти ще се изпързаляш.

Наоколо се събраха около двадесет човека, които внимателно наблюдаваха какво става и се заслушваха в разговора. Те видяха, че Джак взе чаша от преминаващия край него сервитьор, и забелязаха, че погледът му освирепя. Някои си спомниха, че Райън е убивал хора и тази репутация му придаваше ореол на тайнственост. Той отпи една глътка бяло бургундско вино, преди да погледне отново конгресмена.

— И как ще ме изпързаляте, господин Трент?