Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Стрелеца се намираше в първия камион. Едва сега си помисли дали трябваше до такава степен да се довери на бившия майор, преминал сега на страната на муджахидините, но веднага разбра, че вече е късно да размишлява за това.

Командирът на батальона излезе от блиндажа, без да е успял да сдъвче храната си. Той наблюдаваше как от камионите изскачат бойците, очакваше с нетърпение да зърне командира на поделението и с раздразнение видя как се отвори страничната врата на бронетранспортьора и оттам се появи човек в униформата на офицер от афганистанската армия.

— А ти кой си, по дяволите? — мърморейки, попита той.

— Аллах акбар! — разнесе се пронизителният вик на майора и с един дълъг ред от автомата той нашари командира на базата. Едрокалибрените картечници на бронетранспортьорите затрещяха, убивайки обядващите афганистански войници, а хората на Стрелеца се втурнаха към укритията. След десет минути съпротивата бе прекратена — защитниците нямаха никакви шансове да отблъснат нападението на почти сто добре въоръжени муджахидини, успели да проникнат вътре в укрепения лагер. Двадесет души бяха взети в плен. Сред тях се оказаха трима руснаци — двама лейтенанти и един сержант свързочник. Разстреляха ги на място. Останалите поставиха под охрана и хората на майора се устремиха към паркираните моторни превозни средства.

Там откриха два бронетранспортьора и четири камиона. Сега муджахидините си осигуриха необходимия транспорт. Всичко останало, което не можеха да носят, бе изгорено. Със себе си взеха четири минохвъргачки, половин дузина картечници и всички униформи. После напълно унищожиха лагера. На първо място — свързочните средства, особено радиоапаратурата. Най-напред я разбиха с прикладите, после я изгориха. Оставиха една малка група бойци да охранява пленените войници — щяха да им предоставят възможност да се присъединят към муджахидините или да умрат, доказвайки своята преданост към неверниците.

Оттук до Кабул оставаха петдесет километра. Увеличилата се с нови превозни средства колона бързо се придвижваше на север. По пътя към тях се присъединиха хората на Стрелеца, които скочиха на камионите и бронетранспортьорите. В отряда вече имаше двеста човека, облечени и въоръжени като войници на афганистанската армия, движещи се на север в руски транспортни средства.

Най-опасният враг сега беше времето. След деветдесет минути достигнаха до околностите на Кабул и се натъкнаха на първия контролно-пропускателен пункт.

При вида на толкова голям брой руски войници по гърба на Стрелеца изби студена пот. След смрачаването — това му бе известно — руснаците се завръщаха в своите укрепени бази, доверявайки патрулирането по нощните улици на афганистанските войници, ала дори залязващото слънце не можеше да убеди Стрелеца, че се намира в безопасност. Проверката беше по-повърхностна, отколкото очакваше и майорът съумя да преведе колоната през всички контролно-пропускателни пунктове, възползвайки се от документите и паролите, които бе получил в току-що унищожената база на батальона. От съществено значение за успешното придвижване също беше това, че маршрутът на колоната заобикаляше най-строго охраняваните райони на столицата. След по-малко от два часа Кабул остана зад тях и муджахидините продължиха пътя си под прикритието на спасителната тъмнина.

Днес ми е тръгнало само на лоши новини, помисли си Герасимов, гледайки лицето на полковник Ватутин.

— Какво искате да кажете, полковник, арестуваният отказва да дава показания ли?

— Другарю председател, хората от нашия медицински персонал ми обясниха, че всеки опит за използване на метода за лишаване от външни възприятия или каквато и да било форма на физическо въздействие при разпита — думата „мъчение“ вече не се използваше в щабквартирата на КГБ — може да доведе до смъртта на арестанта. Тъй като вие настоявате за неговото признание, се налага да прибегнем до… първобитни методи при следствието. Арестуваният се оказа костелив орех. Психологически той е много по-издръжлив, отколкото очаквахме — каза Ватутин, стараейки се да запази спокойствие. В този момент той беше готов на убийство за чаша водка.

— А всичко стана, защото сгафихте при арестуването му — студено отбеляза Герасимов. — Надявах се на вас, полковник. Струваше ми се, че ще стигнете далеч, че е време да ви бъде присвоено следващото звание. Дали не съм сбъркал, другарю полковник? — попита той.