Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Разследването е възложено на мен. Председателят ми е предоставил всички пълномощия и аз ще проведа разработката така, както смятам за нужно. Благодаря за ценните съвети, другарю генерал.

Игнатиев обгърна седящия пред него мъж с изпитателен поглед и помисли за вътрешния смисъл на направеното от него изявление. В своята работа рядко му се случваше да срещне честни хора и на генерала му стана тъжно — по някаква странна, непонятна причина, — че не може да поздрави човека, показал това рядко качество. Ала за Игнатиев най-главното си оставаше предаността към Съветската армия.

— Както искате. Надявам се, че ще ме държите постоянно в течение за хода на следствието. — Генералът мълчаливо се обърна и тръгна към вратата.

В продължение на няколко минути Ватутин остана на бюрото, обмисляйки собственото си положение, после извика кола. След двадесет минути той се озова в Лефортовския затвор.

— Това е невъзможно — съобщи му лекарят още преди полковникът да е успял да му зададе въпроса.

— Какво?

— Вие искате да вкарате този човек в басейна и да го лишите напълно от дразнителите на околната среда, нали?

— Да, разбира се.

— По всяка вероятност в резултат на това ще причиним смъртта му. Не мисля, че това е вашата цел, пък и аз не възнамерявам да подложа на риск съдбата на моя проект.

— Възложено ми е да водя това разследване и ще го водя така, както…

— Другарю полковник, става дума за човек, който е преминал седемдесетте години. Неговият медицински картон е при мен. Старецът има всички симптоми на сърдечносъдови заболявания в средна степен на развитие — това за възрастта му е нормално, разбира се, и един куп проблеми с дихателните пътища. При настъпване на първия период на безпокойството сърцето му ще гръмне като балон.

— Какво имате предвид, като казвате, че сърцето му ще гръмне?

— Извинете, знам, че е трудно да се обяснят на непосветен човек медицинските термини. Неговите коронарни артерии са покрити от слой плаки. Това е едно обичайно явление, което се развива във всички нас и произхожда от храната, която консумираме. Но неговите артерии са по-тесни от нашите, защото слоят от плаките по стените е по-дебел — нали той е по-стар от нас. Освен това — също поради възрастта — артериите му не са тъй еластични, както при по-млад човек. Ако честотата на сърдечния пулс стане прекалено висока, плаката се откъсва и запушва съда. Това е сърдечният инфаркт, другарю полковник, запушване на коронарна артерия. В резултат на това една част от сърдечния мускул умира и сърцето или напълно спира, или започва да бие аритмично. И в двата случая то престава да изпомпва кръвта и пациентът умира. Нали разбирате? При използването на басейна сърдечният инфаркт е почти неизбежен и може да има само фатален изход. Дори ако не умре, настъпва парализа. Не, другарю полковник, не можем да прибегнем до изолация на този човек в басейна. Не мисля, че ще поискате да го убиете, без да получите никаква информация.

— А какво ще кажете за прилагането на други методи за физическо въздействие — тихо попита Ватутин. Боже мой, какво ще стане с мен, ако не успея…

— Щом като сте уверен, че той е виновен, разстреляйте го и ще сложите край на това разследване — забеляза докторът. — Но всякакво сериозно физическо въздействие неизбежно ще доведе до смърт.

И всичко стана заради тази проклета брава, помисли си Ватутин.

Ракетата изглеждаше безобразно, тя приличаше на детска рисунка или на пиротехническо изделие, предназначено за фойерверки, макар че дори едно дете не би решило да я помести отгоре на самолета вместо на обичайното място — под него. Обаче тя бе инсталирана над фюзелажа и това се забелязваше в светлината на прожекторите, осветяващи пистата за излитане.

Самолетът беше известният SR-71 „Блекбърд“, разузнавателен апарат на компанията „Локхийд“, способен да надмине трикратно скоростта на звука. Преди два дни го бяха изтеглили от военновъздушната база „Кадена“, намираща се на най-западния ръб на тихоокеанското крайбрежие. Сега той рулираше върху пистата за излитане в базата на ВВС Нелис, щата Невада, подгонен от дългите двойни факли, които се изтръгваха от реактивните двигатели, работещи в режим на форсаж. От резервоарите изтичаше гориво — при „Блекбърд“ изтичаше много, — то тутакси се възпламеняваше от топлината, развеселявайки персонала, управляващ полетите от кулата на аеродрума. Набрал необходимата скорост, пилотът издърпа назад лоста и носът на самолета се повдигна. Той задържа лоста в това положение по-дълго от обичайното, насочвайки птицата към небето под остър ъгъл от четиридесет и пет градуса при мощната тяга на форсираните двигатели, и след няколко мига всичко, което остана от него на земята, бе споменът за оглушителния грохот при излитането. Последното, което видя на небето персоналът на летището, бяха две пламтящи точки, ала скоро и те изчезнаха в облаците, носещи се на височина шест хиляди метра.