Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

„Блекбърд“ продължаваше да набира височина. На летището в Лас Вегас служителите, следящи за безопасността на полетите, видяха една ярко светеща точка на екраните на радиолокаторите и забелязаха, че тя почти не се измества в хоризонтално направление, докато данните за височината се променяха с такава бързина, сякаш гледаш барабан на ротативка. Авиодиспечерите се спогледаха — още едно чудо на ВВС — и се върнаха към ежедневната си работа.

След като набра височина от осемнадесет хиляди метра, „Блекбърд“ премина в хоризонтален полет, насочвайки се на югоизток към изпитателния ракетен полигон „Белите пясъци“. Пилотът провери горивото — имаше предостатъчно — и се изтегна на облегалката на стола, за да отдъхне след главозамайващото изкачване. Инженерите се оказаха прави — ракетата, закрепена върху фюзелажа, никак не повлия на полета. По времето, когато пилотът започна да лети на „Блекбърд“, целесъобразността на приспособлението за закрепване към фюзелажа бе оспорена от стремителното развитие на събитията. Това приспособление, предназначено за издигане на голяма височина на безпилотен самолет за фоторазузнаване, било снето от почти всички SR-71. Обаче по причини не съвсем ясни, даже и от записките в бордовия дневник за техническо обслужване, на този екземпляр „Блекбърд“ то се запази. Безпилотният самолет първоначално бе проектиран за проникване в тези райони, които са недостъпни за самия „Блекбърд“, но се оказа, че е ненужен, защото се изясни, че SR-71 може да достигне всяка желана точка на планетата, че няма място, над което SR-71 не би могъл да извърши безопасен полет, което бе многократно доказано от пилота при изпълнение на различни задачи. Единственият ограничаващ фактор за самолета бяха запасите от гориво, но в дадения случай това нямаше значение.

— Джулиет Уиски, вика ви Контрол. Как ме чувате?

— Контрол, тук Джулиет Уиски. Всички системи действат нормално. Запазваме номинално отношение към профила на операцията.

— Роджър, започнете последователно подготовка за разделянето по моя команда. Пет, четири, три, две, едно — старт!

На сто и шестдесет километра от пункта за управление пилотът на SR-71 натисна отново бутона за форсиране и издърпа назад лоста. „Блекбърд“ се подчини на командата тъй послушно, както по-рано, застана с опашката надолу и се устреми към небето, тласкан от почти четиридесет и пет хиляди килограма реактивна тяга. Очите на пилота бяха приковани към пулта за управление, на който стрелката на висотомера се въртеше като обезумяла. Сега скоростта на самолета беше две хиляди и сто километра в час и продължаваше да расте. SR-71 се вряза в небето, показвайки презрение към силата на земното притегляне.

— Двадесет секунди до разделянето — чу се гласът на оператора на бордовите системи от задната седалка. „Блекбърд“ се издигна вече на тридесет хиляди метра. Дължината на ракетата-цел беше един метър и двадесет сантиметра. Лостовете действаха непривично меко. На височина, превишаваща тридесет километра, въздухът беше толкова разреден, че управлението на самолета ставаше все по-трудно и пилотът трябваше да действа по-внимателно, отколкото обикновено. Той забеляза, че скоростта на самолета е достигнала три хиляди и четиридесет километра в час с няколко секунди по-рано, после чу командата:

— Готови за разделянето… пуск, пуск!

Веднага след отделянето на ракетата пилотът спусна надолу носа на самолета и започна плавен завой наляво, поемайки курс над Ню Мексико, преди да се насочи обратно към базата Нелис. Тази операция се оказа много по-проста, отколкото полетите покрай съветската граница и понякога зад нея… Пилотът се чудеше дали след приземяването си ще може да стигне навреме в Лас Вегас, за да гледа новото шоу.

Ракетата продължи да лети нагоре още няколко секунди след отделянето си от самолета, но по някаква странна причина ракетният двигател не се включи. Тя се превърна в балистичен обект, движещ се в съответствие със законите на физиката. Нейните широки стабилизатори осигуряваха достатъчна аеродинамична устойчивост и полетът на ракетата-цел — дори с неработещ двигател — преминаваше в съответното положение, с носа напред, докато силата на земното притегляне я взе в своите обятия. На височина девет хиляди метра ракетата започна бавно да се обръща и неохотно килна носа си по посока на земята.

И изведнъж се задейства нейният ракетен двигател, работещ с твърдо гориво. Той функционира само четири секунди, но това бе достатъчно, за да се ускори ракетата до степен, която би хвърлила в ужас пилота на самолета-носител.