Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Това не е мястото, където можете да се разпореждате, Дмитрий Тимофеевич. Аз също съм член на Политбюро и участвам в Съвета по отбраната. Освен това не бива да се изключва, че и вие може да сте замесен в това разследване. — Пръстите на Герасимов почукваха по папката, лежаща пред него върху бюрото.

При тези думи лицето на Язов изведнъж се промени. Той побледня, но определено не от страх. Герасимов се изненада, че маршалът не загуби самообладание, вместо това с върховно усилие се справи с чувствата си и произнесе, сякаш се обръща към новобранец:

— Незабавно представете доказателствата, ако ви стиска!

— Щом настоявате — моля! — Председателят на КГБ отвори папката, извади няколко снимки и ги предаде на министъра на отбраната.

— Вие сте ме следили?

— Не, наблюдавахме Филитов. Вие случайно сте попаднали в кадъра.

Язов презрително хвърли снимките върху бюрото на Герасимов.

— Е, и какво? Михаил Семьонович ме покани на хокейния мач. Отидох с него. Играта беше интересна. В единия отбор играе едно американско момче — запознах се с майка му на някакъв прием — да, това беше в Георгиевската зала, когато в Москва бяха пристигнали американци за участие в преговорите. Тя също присъстваше на хокейния мач и наминахме да се поздравим. Приятна жена, само че празноглава. На другата сутрин написах доклад за контакта с чуждестранен гражданин. И Михаил Семьонович — също.

— Ако тя е празноглава, защо сте си направили труда? — попита Герасимов.

— Защото е американка, а мъжът й е някакъв си дипломат, и при това допуснах глупост, че й позволих да се докосне до мен. Отчетът за контакта е предаден в специалния отдел. Ще ви изпратя копия от моя отчет и от този на Михаил Семьонович. — Сега Язов говореше по-уверено. Герасимов не го бе дооценил.

— Тази жена е агент на американското ЦРУ.

— В такъв случай аз съм уверен, че социализмът ще възтържествува в целия свят, Николай Борисович. До ден-днешен не знаех, че при вас работят такива глупаци.

Министърът на отбраната Язов си наложи да се успокои. Въпреки че на московската арена той се появи наскоро — в последно време маршалът командваше Далекоизточния военен окръг и там попадна в полезрението на Нармонов, — вече бе разбрал в какво се състоят разногласията: борбата за власт. Той не вярваше, не можеше да повярва, че Филитов е предател. Не вярваше, защото беше запознат с биографията на стария полковник, а не можеше, не искаше да повярва, защото подобен скандал щеше да сложи край на една от най-внимателно подготвените кариери на професионален военен в съветската армия — неговата собствена.

— Ако имате истински доказателства за предателството на помощника ми, нека с тях да се запознае моята служба за сигурност. Вие, Николай Борисович, сте забъркали политически игри и сте въвлекли в тях моето министерство. Няма да позволя КГБ да се намесва в работите на армията. Днес следобед тук ще дойде представител на ГРУ. Надявам се, че вашите хора ще се съгласят да работят с него — в противен случай ще отнеса въпроса в Политбюро.

Лицето на Герасимов си оставаше все тъй безстрастно, докато министърът на отбраната излизаше от кабинета му. Той разбираше обаче, че бе допуснал грешка при разговора с Язов. Показа му всичките си козове — по-точно, показа ги един ден по-рано, отколкото трябваше. Герасимов разчиташе, че Язов ще се поддаде на натиска, ще отстъпи пред обвинението и ще приеме предложението, което даже още не бе направено.

И всичко стана, защото този глупак Ватутин не успя да получи убедителни доказателства. Но защо не е могъл да изчака още една секунда.

Нищо не може да се направи, остава само едно — да се получат пълните признания на Филитов.

Колин Маклинтък официално се водеше в персонала на търговския отдел към посолството на нейно величество кралицата на Великобритания, разположено на оттатъшния бряг на река Москва — точно срещу Кремъл. Къщата била придобита от посолството още преди революцията и това обстоятелство дразнеше съветското ръководство още от времето на Сталин. Но Колин също участваше в Голямата игра. Всъщност той беше полевият офицер, който ръководеше Светлана Ванеева от страна на британското разузнаване и впоследствие я бе предал на московския резидент на ЦРУ за цели, които така и не му бяха обяснени. Той обаче се подчини на заповед, постъпила направо от Сенчъри Хаус, щабквартирата на СИС 10 10 Английската тайна разузнавателна служба. — Б.пр. в Лондон. Сега Колин Маклинтък съпровождаше една група английски бизнесмени при посещението им в Госплан. Тук той ги запознаваше със съветските чиновници, с които англичаните щяха да водят преговори за продажбата на стоки на местните варвари. Самият Маклинтък беше „островитянин“ от Уейлси до брега на Шотландия и считаше всички хора, които живеят на юг от Абърдийн, за варвари, макар че служеше в английското разузнаване. Говорейки английски, той прибягваше до един напевен акцент и използваше думи, понятни само за жителите на Северна Шотландия. Той говореше и руски, наистина не беше никак лесно да го разбереш. Впрочем това беше отлично прикритие за него. Маклинтък можеше да говори и без акцент — сякаш щракваше някакъв превключвател, а за слуха му акцент въобще не съществуваше. Обикновено се приема, че когато човек с мъка говори даден език, също не по-малко трудно го разбира. Маклинтък упорито се стремеше да поддържа това мнение.