Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Ватутин безстрастно изслуша нейното изявление, макар че обърна внимание на думата „бременна“. По думите на прислужницата, извършваща два пъти седмично почистване в апартамента на семейство Фоли, нейната господарка редовно си правела тестова. И ако… да, скандалът щеше да бъде по-голям от този, който той предполагаше. Отново надигаше глава политическият дракон. По този въпрос следваше да се произнесе председателят на КГБ Герасимов.

— Мъжът ми ме чака.

— Ще му съобщим, че сте задържана. Ще трябва да отговорите на някои въпроси. Ще се отнасят с вас по подходящ начин.

Мери Пат знаеше това и без обясненията на офицера от КГБ. Нейната природна гордост потискаше ужаса от това, което се случи. Тя се държеше великолепно и знаеше това. Тъй като беше член на дипломатическия корпус, Мери Пат се намираше в безопасност. Можеха да я задържат ден, дори два, но едно по-сериозно нарушаване на дипломатическата неприкосновеност щеше да доведе дотам, че от Вашингтон да изгонят половин дузина руснаци. Всъщност дори не бе бременна.

Но работата не беше в това. Мери Пат не заплака, прояви само толкова емоции, колкото трябваше, държеше се именно така, както я бяха учили и подготвяли. Ставаше дума за нещо друго: нейният най-добър, най-ценен агент беше арестуван и заедно с него пропадаха изключително важни сведения. На нея й се плачеше, тя с мъка сдържаше сълзите си, но не искаше да достави на тези негодници такова удоволствие. Времето за сълзи щеше да дойде в самолета на път за дома.

— Трябва да се даде висока оценка на човека, който веднага се е озовал в посолството и е изпратил телекс — каза най-накрая Ритър. — Посланикът се е обърнал с протестна нота в тяхното Министерство на външните работи още преди руснаците да бяха съобщили за ареста „заради дейност, несъвместима с дипломатическия статус“.

— Да, ако това е изобщо утешение — мрачно отбеляза Гриър.

— Тя ще се завърне след едно денонощие или даже по-скоро — продължи Ритър. — Вече са ги обявили за „персона нон грата“ и ще пристигнат с първия полет на „ПанАм“.

Райън се въртеше тревожно на стола си. А какво ще стане с КАРДИНАЛА, недоумяваше той. Господи, те ме посветиха в дейността на този суперагент само преди една седмица… Руснаците нямат върховен съд, който би затруднил изпълнението на смъртната присъда.

— Има ли някаква възможност да го разменим за някого — попита Джак.

— Шегуваш се, момчето ми. — Ритър стана и се приближи към прозореца. В три часа сутринта площадката на ЦРУ за паркиране на автомобили беше почти празна, само няколко коли стояха сред купчините неразчистен сняг. — Не разполагаме с достатъчно голям заловен руски агент, за да можем да преговаряме за по-меко наказание. Няма никаква надежда да го пуснат дори в замяна на свой резидент, какъвто ние нямаме, разбира се.

— Значи той е мъртъв и сведенията пропаднаха заедно с него.

— Да, точно това е положението — съгласи се съдията Мур.

— А ако се обърнем за помощ към съюзниците? — предложи Райън. — Сър Базил може да има нещо полезно.

— Райън, ние с нищо не можем да му помогнем. — Ритър се обърна, за да излее гнева си върху най-близката цел, която му падна на мушката. — Той е мъртъв — да, естествено все още диша, но все едно — мъртъв е. След месец, два или може би три ще бъде публикувано съобщение, ние ще го потвърдим с помощта на други източници и тогава ще отворим бутилка, за да пийнем за вечна му памет.

— А какво ще правим с „Далас“? — попита Гриър.

— За какво става дума? — учуди се Джак.

— Това не ви засяга — отвърна Ритър, доволен, че срещу себе си има такава добра мишена. — Да се връща в разпореждане на флота.

— Добре. — Гриър кимна. — Може да се предполага, че ще имаме сериозни неприятности. — Съдията Мур хвърли на адмирала раздразнен поглед. На него се падаше да разговаря с президента за последствията от инцидента.

— А вие какво смятате, Райън?

— Имате предвид преговорите по ограничаване на въоръженията? — Джак сви рамене. — Всичко зависи от това, каква позиция ще изберат. Те имат на разположение различни варианти и ако някой ви каже, че може да предвиди на кой ще се спрат, този човек е лъжец.

— Приятно ми е да чуя мнението на истински експерт — забеляза Ритър.

— Сър Базил счита, че Герасимов ще опита да заеме мястото на върха. Всъщност той може да се възползва от този случай в свой интерес — спокойно забеляза Райън, — но ми се струва, че сега, когато Нармонов съумя да вкара в състава на Политбюро свой четвърти поддръжник, неговото политическо влияние нарасна доста. Следователно той може да избира пътя, по който ще се върви: да покаже на партията своята сила, стремейки се към укрепването на мира. Ако пък изпитва по-голяма политическа неувереност, отколкото на мен ми се струва, може да поиска да укрепи своето влияние в партията, като ни заклейми като непоправими врагове на социализма. Дори да съществува начин да се оцени вероятността за избора на единия или другия вариант — изключвайки простото гадаене, — то аз не го знам.