Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Тя отвори вратата и се озова точно в средата на коридора.

Е, Михаил Семьонович, надявам се, че вчера не сте забравили да си сверите часовника.

Това е за последен път, полковник. За бога, умолявам ви, обърнете този път внимание на сигнала за опасност. После ще ви изслушат във Фермата и синът ми ще има възможност да се запознае с един истински руски герой…

Боже, да можеше да ме види сега дядо ми…

Мери Пат никога не бе идвала в тази сграда, никога не бе извършвала предаване в този коридор. Но идеално познаваше обстановката. Тя бе отделила двадесет минути за разучаване плана на етажа и помнеше наизуст разположението на вратите. Вратата на КАРДИНАЛА… ето тази!

Настъпва моментът. Сърцето й подскочи, когато видя, че на десет метра от нея се отваря една врата.

Ето това е професионалист! — помисли си Мери Пат. Но тогава се случи нещо, което я прободе като леден кинжал.

При звука, който се раздаде, очите на Ватутин се разшириха от ужас. Бравата на вратата на апартамента, в който се намираше полковникът, явно е била монтирана с типичното за Русия качество и с половин милиметър не съвпадаше с гнездото. Когато Ватутин завъртя леко дръжката, готвейки се да изскочи, езичето гръмко щракна.

Мери Пат дори не забави крачка. Професионалната подготовка я ръководеше като компютърна програма. На вратата тя видя шпионка, която току-що бе тъмна и изведнъж просветля.

Там зад вратата има някой. Този човек току-що мръдна. Той превъртя ключалката.

Мери Пат направи полукрачка надясно и си потърка челото с опакото на дланта. Сега не се налагаше да се преструва, че иска да си изтрие потта от лицето.

Филитов забеляза сигнала и замря на място. Любопитният поглед на лицето му се смени с усмивка и изведнъж чу как е трясък се отвори вратата на съседния апартамент. Той тутакси разбра, че мъжът, който се появи внезапно, не беше неговият съсед.

— И двамата сте арестувани! — извика Ватутин и едва тогава забеляза, че американката и руснакът стоят на разстояние метър един от друг е отпуснати ръце. Добре все пак, че другите офицери от ВГУ стояха зад гърба му и не можаха да видят озадаченото изражение на своя началник.

— Извинете, на мен ли говорите? — попита жената на отличен руски език.

— КАКВО? — РЕВНА Филитов с глас, на който е способен само един стар кадрови офицер, страдащ от махмурлук.

— Вие — Ватутин направи жест по посока към госпожа Фоли. — С лице към стената!

— Аз съм американска гражданка и нямате право…

— Вие сте американска шпионка! — Един капитан я изблъска срещу стената.

— Какво е това? — В гласа й звучеше тревога и паника. Няма и капка професионализъм, помисли си капитанът, но после почти се стъписа, като наблюдаваше. — Какво означава всичко това? Кои сте вие? — И в следващия миг се разнесе нейният пронизителен писък: Полиция! Помощ — извикайте полиция. Нападат ме! Помощ!

Ватутин не обърна никакво внимание на виковете й. Той вече бе сграбчил ръката на Филитов и докато един друг офицер притискаше стария полковник към стената, Ватутин му взе касетката. В продължение на няколко мига, които му се сториха цели часове, го разтресе една ужасна мисъл: ами ако е сбъркал и изведнъж се окаже, че тя не е от ЦРУ. С касетката в ръка той сподави колебанията си и погледна Филитов в очите.

— Арестуван сте по подозрение в държавна измяна, другарю полковник. — Ватутин произнесе последните две думи с издевателска усмивка. — Отведете го.

Той се обърна и погледна американката. Тя го гледаше с очи, пълни със страх и негодувание. И изведнъж той забеляза, че вратите на няколко апартамента са полуотворени и любопитни очи надзъртаха в коридора.

— Аз съм полковник Ватутин от Комитета за държавна сигурност. — Гласът му прозвуча отмерено и спокойно. — Току-що арестувахме престъпници. Затворете вратите и си гледайте работата. — Той видя, че вратите мигновено се затвориха. Русия си остава Русия, помисли си Ватутин.

— Добро утро, госпожо Фоли — обърна се той към жената.

Беше очевидно, че тя се опитваше да се овладее.

— Какво става тук? Какво искате от мен?

— Съветският съюз не гледа с добро око на гостите, които крадат държавни тайни. Навярно са ви го казали във Вашингтон — извинете, в Ленгли.

Мери Пат заговори с треперещ глас:

— Съпругът ми е акредитиран служител към дипломатическата мисия на САЩ във вашата страна. Аз искам незабавно да ми се даде възможност да се свържа с американското посолство. Нямам и най-малка представа за какво дрънкате, но ми е известно, че ако в резултат на вашите действия една бременна жена на дипломат загуби детето си, вие ще предизвикате дипломатически скандал от такъв мащаб, че за него ще заговорят по телевизията! Аз не съм говорила с този човек, не съм се докосвала до него и той не се е докосвал до мен. Това, господине, ви е добре известно. Във Вашингтон наистина ме предупреждаваха, че вие, клоуните от КГБ, обичате да поставяте американците в неловко положение със своите дребни шпионски игри.