Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Самият Ватутин се намираше в един апартамент в съседство с жилището на Филитов. Семейството, което живееше тук, го бяха преместили преди два дена в хотел „Москва“. Той прегледа видеолентите със записите на обекта — пиещ до безсъзнание — и настани в този апартамент още трима служители на ВГУ. В стената, обща с апартамента на Филитов, бяха вкарали клинообразни микрофони и сега внимателно слушаха как той, залитайки, броди из стаите, зает е най-обичайната утринна работа. Нещо подсказваше на Ватутин: всичко ще стане днес.

Това е свързано с пиянството, помисли си той, докато си отпиваше от чая. По лицето му пробягна усмивка. Навярно един пияница можеше по-добре да разбере друг. Той беше уверен, че Филитов се готвеше по такъв начин за нещо. Спомни си, че когато за първи път видя полковника в непосредствена близост с предателя теляк, Филитов беше дошъл в Сандуновските бани, за да прогони махмурлука, както самият Ватутин. Да, това е правдоподобно, реши Ватутин, Филитов е герой, който се е отклонил от правия път — и все пак си остава герой. За стария полковник, изглежда, не е било лесно да стане предател и вероятно по тази причина той има нужда от алкохол, за да притъпи угризенията на съвестта. На Ватутин му беше приятно, че хората все още смятаха измяната на родината за сериозно престъпление.

— Движат се по посока към жилището на обекта — докладва един свързочник по радиото.

— Ето, идват право насам — уверено каза Ватутин, обръщайки се към своите подчинени. — Всичко ще стане на не повече от сто метра от мястото, където се намираме.

Мери Пат си повтаряше мислено всичко, което й предстоеше да направи. Предавайки завитата снимка, тя ще съумее да прибере касетката, която ще пъхне в ръкавицата. После ще се наложи да предаде сигнала — тя ще прокара задната част на китката, пъхната в ръкавица, по челото, сякаш за да изтрие потта от лицето си, и ще си почеше веждата. Това е знак на опасност, указание за необходимостта от евакуация. Тя се надяваше, че КАРДИНАЛА ще прояви внимание и ще забележи нейните жестове. Още нито един път не й се бе налагало да предаде този сигнал, а Ед бе предложил веднъж на КАРДИНАЛА да бъде изведен, ала той отклони предложението. Мери разбираше причината за отказа много по-добре от мъжа си — в края на краищата тя сама бе започнала работа за ЦРУ, ръководейки се повече от чувствата, отколкото от разума. Но даже тя разбираше, че е време КАРДИНАЛА да излезе от играта — всичко си има начало и край. Този агент бе снабдявал с информация Запада още по времето, когато Мери Пат е започвала да си играе на кукли.

Ето я и сградата. Ед се насочи към бордюра, колата заподскача по дупките и спря. Мери Пат стисна в ръка пакета и посегна към ръчката, за да отвори вратата. Мъжът й я потупа одобрително по крака: успех.

— Фолеева току-що излезе от колата и се насочва към страничния вход — чу се един глас по радиото. Ватутин се усмихна, чувайки как един от хората му русифицираше чуждестранно име. Мина му през ум идеята дали не е по-добре да излезе в коридора с автоматичния си пистолет, ала веднага се отказа от нея. Двете му ръце трябваше да бъдат свободни, да, защото оръжието може да произведе случаен изстрел. Сега не беше време да предизвиква съдбата.

— КАК ще протече предаването? Имате ли предположения? — попита той.

— Аз бих направил това, без да се спирам, просто мимоходом — подхвърли един от хората му.

Ватутин кимна в знак на съгласие. Безпокоеше го, че не могат да инсталират камера в коридора — това се оказа прекалено сложно от техническа гледна точка. Често се случваше така при трудните и важни разследвания. Умните и хитри агенти по правило са много предпазливи. Човек не може да си позволи да ги разтревожи, а Ватутин знаеше, че американците са вече нащрек. И не просто нащрек, дори вземаха мерки — бяха убили един от своите агенти на сточната гара в автозавода.

За щастие сега на почти всички външни врати на московските жилища се поставят шпионки. Ватутин мислено благодари на престъпния свят в града за растящия брой обири и кражби по домовете, заради които на тази врата вече бе инсталирана шпионка и служителите от техническия отдел просто я замениха с една специална, позволяваща да бъде наблюдаван почти целият коридор. Полковникът сам застана на шпионката.

Трябваше да сложим микрофони и по стълбищата, каза си той. Дано ми послужи като урок за следващия път. Не всички вражески агенти използват асансьор.

По физическа подготовка Мери Пат отстъпваше на съпруга си. Тя се спря на една площадка, погледна нагоре и надолу по стълбата и напрегнато се заслуша за някакви странични звуци, докато сърцето й постепенно се успокояваше. След миг тя погледна електронния си часовник. Време е.