Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Тя винаги е обичала опасностите.

— Не просто обичала, Артър, тя изпитва удоволствие от това. Впрочем във всеки полеви разузнавач има нещо каубойско. — Двамата произхождащи от Тексас мъже си размениха многозначителни погледи. — Даже тези, които са родени в Ню Йорк.

— Каква възхитителна двойка! Можем само да гадаем какви ще бъдат децата им с техните гени — засмя се съдията Мур. — И тъй, Боб, ти получи каквото желаеше. Действай!

— Слушам, сър. — Ритър се отправи към комуникационния център, изпрати шифровано съобщение и после информира адмирал Гриър. Телексът премина чрез спътниковата връзка и само след петнадесет минути се озова в Москва:

КОМАНДИРОВКАТА Е ОДОБРЕНА. ЗАПАЗЕТЕ ВСИЧКИ ФАКТУРИ ЗА ОБИЧАЙНОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ.

Ед Фоли получи разшифрования текст на телекса и го занесе в кабинета си. Значи, помисли си той, този бюрократ, у когото са възникнали опасения, все пак е събрал смелост. Слава богу.

Само веднъж още. Ще предадем съобщението на КАРДИНАЛА едновременно с получаването на пакета. После Филитов ще замине със самолет за Ленинград и по-нататък всичко ще премине по разработения сценарий. Едно от достойнствата на този план беше, че КАРДИНАЛА поне веднъж в годината проверяваше канала за своето спасяване. Танковият полк, в който по-рано служеше полковник Филитов, сега беше предислоциран в Ленинградския военен окръг и на руснаците бе понятна тази сантиментална връзка на стария офицер. Михаил Семьонович в продължение на редица години вземаше мерки неговият полк първи да получава нова техника и да се обучава на нови тактически похвати. След смъртта му полкът щеше да бъде преименуван във Филитовски гвардейски — или поне така възнамеряваше да постъпи Съветската армия. Колко жалко, помисли си Фоли, че сега ще им се наложи да изменят плана си. От друга страна, може би ЦРУ щеше да увековечи по друг начин паметта на този човек…

Но сега предстоеше да се осъществи още едно предаване, което нямаше да бъде никак проста операция. Не бива да отивам толкова надалече, каза си Ед, трябва да се действа постепенно, стъпка по стъпка. Първо следва да го предупредим.

След половин час от сградата на посолството излезе съвсем незабележим служител, заемащ една от най-ниските длъжности. В определено време той трябваше да стои на определено място. Този „знак“ щеше да бъде приет от друг човек, който не се намираше в полезрението на ВГУ. Това лице направи нещо друго. Причината му бе неизвестна, то знаеше само едно — къде и как следва да се остави белег. Тази процедура го разочарова. Разузнаването, считаше той, трябва да бъде по-вълнуващо и интересно, нали?

— Ето го нашият приятел. — Ватутин пътуваше в автомобил — искаше му се да се убеди, че всичко върви както трябва. Филитов седна в своята кола и шофьорът потегли от мястото. Автомобилът на Ватутин съпровожда Филитов около половин километър, после го смени друг, който вървеше по една съседна успоредна улица, за да не изостава.

Полковник Ватутин следеше развитието на събитията по радиото. Съобщенията бяха кратки и делови. Шест коли следяха Филитов, като си сменяха местата, при това една от тях се намираше пред обекта, а друга зад него. Автомобилът на стария полковник спря до магазина, обслужващ висшите кадри от Министерството на отбраната. Ватутин имаше вътре свой човек — беше известно, че Филитов се отбива тук два или три пъти седмично, — който наблюдаваше какво купува полковникът и с кого разговаря.

Ватутин усещаше, че всичко върви в съответствие с плана. Нямаше начин — нали той лично обясни на всеки участник в операцията, че самият председател проявява интерес към хода на разследването. Шофьорът на колата, в която се намираше Ватутин, рязко увеличи скоростта, откъсна се от заподозрения и скоро свали полковника пред входа на сградата срещу жилището, намиращо се под наблюдение, изпреварвайки Филитов. Ватутин влезе в апартамента, в който се бяха настанили служители на ВГУ.

— Идвате точно навреме — забеляза старшият на групата, когато полковникът прекрачи прага.

Ватутин внимателно погледна през прозореца и видя, че колата на Филитов спря пред срещуположния вход. Проследяващият го автомобил на КГБ прелетя покрай него, без да намалява скоростта. Старият полковник влезе в блока.

— Обектът току-що влезе в сградата — чу се гласът на специалиста по връзките.

Вътре в блока — заедно с Филитов щеше да влезе една жена, носеща пълна мрежа с ябълки, за да го проследи в асансьора. Горе, на етажа на Филитов, двама служители, толкова млади, че можеха да минат за тийнейджъри, щяха да се разхождат край вратата на асансьора в този момент, когато старият полковник излиза от него, и шепнейки си на доста висок глас неувяхващите слова на вечната любов, щяха да поемат наблюдението по коридора. Установените там микрофони прехванаха края на тези обяснения, когато Филитов отключи вратата на апартамента си.