Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Ами нали на нас, лайнарите от управленческия апарат, ни се налага да съставяме планове за бъдещето — каза Тосиг.

— Съжалявам, Беа. Ти си запозната с правилата за секретност. Заради тях започвам да се чудя как изобщо ще постигнем нещо — поклати глава Канди. — Ако тези Правила станат още по-строги, ние с Ал няма да можем да приказваме в промеждутъка между… — Тя похотливо погледна възлюбения си.

Ал се разсмя.

— Заболя ме главата.

— Беа, ти вярваш ли му? — попита Канди.

— Никога не съм му вярвала. — Тосиг се облегна на стола.

— Кога ще се съгласиш да се срещнеш с доктор Раб. — Нали знаеш, че той от шест месеца чезне по теб?

— Нека си чезне и да не слиза от колата си. Господи, какви ужасна мисъл: да се срещна с доктор Раб! — Тя погледна Канди, изкусно скривайки своите чувства. Тосиг вече се досещаше, че предадените от нея сведения за програмното осигуряване са се оказали неверни. Дяволите ще го вземат този дребен мижитурка, който е променил програмата!

— Там има нещо. Сега трябва да изясним какво именно. — Джоунс включи микрофона. — „Сонар“ вика „Контрол“. Контакт на пеленг нула-девет-осем. Обозначавам го като „Сиера четири“.

— Сигурен ли сте? — попита младият офицер.

— Виждаш ли това? — Джоунс прокара пръста си по екрана. „Водопадният дисплей“ беше обсипан с шумове от околната среда. — Не забравяй какви данни търсим. Тази линия не е случайна. — Той набра на клавиатурата някаква команда. Компютърът се захвана да обработва една поредица от дискретни честотни диапазони. След минута всичко стана ясно. Поне за господин Джоунс, помисли си младият акустик. Ивицата светлина на екрана имаше неправилни очертания: разширяваше се нагоре и се стесняваше надолу, покривайки около пет градуса от пеленга. Техническият представител гледа екрана още няколко секунди, после отново се наведе над микрофона.

— „Контрол“, тук „Сонар“, целта „Сиера четири“ е разпозната като фрегата от класа „Кривак“, пеленг нула-девет-шест. Съдейки по оборотите, скоростта му е около петнадесет възела — Джоунс се обърна към младия хидроакустик. Той си спомни за своето първо излизане в морето. Този деветнадесетгодишен юноша все още не се бе научил да различава делфините от корабите. — Гледай тук! Това е високочестотната характеристика на неговите турбодвигатели, сигурен знак, можеш да ги чуеш отдалече в обикновена ситуация, защото „Кривак“ има лоша звукоизолация.

Манкузо влезе в сонарния отсек. „Далас“ принадлежеше към първите подводници от клас „688“ и нямаше пряк преход от командната рубка към хидроакустичното отделение. Налагаше се да мине напред и заобикаляйки люка, да се спусне надолу. Може би при основния ремонт щяха да променят това положение. Капитанът размаха кафената си чашка встрани от екрана.

— Къде е „Кривак“?

— Ето тук, местонахождението не се променя. Около нас има добър звукопроводящ слой. Явно той е все още далече.

Шкиперът се усмихна. Джоунс винаги се опитваше да отгатне разстоянието до целта. И дяволски чудно беше, че през тези две години на борда на подводницата под командването на Манкузо Джоунс по-често се оказваше прав, отколкото грешеше. Назад в командния отсек една група за следене изчисляваше координатите на целта спрямо „Далас“, вземайки под внимание познатите им курс и скорост на подводницата, за да се определи посоката на движението и разстоянието до съветската фрегата.

На морската повърхност почти нямаше кораби. Останалите три акустични контакта бяха с търговски съдове с по един винт. Въпреки че времето беше прилично, Балтийско море — според Манкузо просто едно голямо езеро — през зимата рядко благоприятстваше за корабоплаването. От разузнавателните доклади ставаше ясно, че по-голяма част от военните кораби на противника стояха на пристан за ремонт. Това беше добра новина. Още по-добре бе, че по пътя нямаше много лед. При едно по-силно застудяване повърхността на морето може да се покрие с дебел слой лед и това би попречило на операцията, помисли си капитанът.

Досега само техният гост, Кларк, знаеше за характера на операцията.

— Капитане, получихме данни по „Сиера четири“ — чу се гласът на един лейтенант от командния отсек.

Джоунс сгъна едно листче хартия и го предаде на Манкузо.

— Казвайте.

— Дистанция тридесет и шест хиляди фута, курс две-девет-нула.

Манкузо разви бележката и се разсмя.

— Джоунс, ти като по-рано си дяволски вълшебник. — Шкиперът върна на акустика листчето и тръгна към командната рубка — трябваше да промени курса на подводницата, за да избегне среща със съветската фрегата.