Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Младият хидроакустик, седящ до Джоунс, грабна бележката и прочете на глас съдържанието й.

— Откъде узнахте? Вие не бихте могли да дадете тези числа само въз основа на получените данни.

— Практика, моето момче, практика и опит — отговори Джоунс с гласа на актьора У. К. Филдис. Той забеляза, че подводницата променяше курса си. Това не е в стила на Манкузо, помисли си Джоунс. По-рано шкиперът се приближаваше до противника, правеше снимки през перископа, търсеше решения ЗА НАНАСЯНЕ на торпедни удари и въобще третираше даден съветски кораб като истинска цел в истинска война. Този път ОБАЧЕ ТЕ СЕ ОТДАЛЕЧИХА ОТ руската фрегата тихо и незабелязано. Джоунс не смяташе, че Манкузо толкова много СЕ Е променил, и затова сериозно се замисли: що за дяволска операция ни предстои.

Джоунс не се срещаше много е господин Кларк, който прекарваше голяма част от времето в задната част на кораба, в машинното отделение. Там беше оборудвано едно помещение за физическа подготовка на личния състав — бяха натъпкали един тренажор между двата струга. Сред матросите вече се носеха слухове, че господин Кларк не е много от разговорливите. При опит да го заговорят той само кимваше, усмихвайки се, и продължаваше да се занимава със своите неща. Един от боцманите бе забелязал татуировката на ръката на Кларк и шепнешком разказваше някои неща за значението на този червен тюлен: такава татуировка си слагали командоси от едно секретно поделение на военноморския флот. До този момент на борда на „Далас“ не бяха пребивавали представители на това поделение, макар че на други подводници се бе налагало да ги приемат и обсъжданията не секваха, прекъсвани само от възклицания: „Стига бе, глупости!“ Приказките обаче не напускаха корпуса на плавателния съд, защото подводничарите умееха да пазят тайни.

Джоунс стана и тръгна към кърмата. Реши, че е дал достатъчно уроци за един ден, а неговото положение на технически представител му позволяваше да се разхожда из подводницата. Той забеляза, че „Далас“ се придвижва напред, без да бърза, със скорост девет възела. Един поглед върху навигационната карта му бе достатъчен, за да узнае къде се намират, а по начина, по който щурмана почукваше по нея с молива, стана ясно колко им остава да плават. Слизайки надолу за кутия кока-кола, Джоунс сериозно се замисли. По всичко личеше, че се е завърнал на подводницата, за да вземе участие в истинска операция.

— Да, господин президент — отговори съдията Мур по телефона и тревожно се намръщи. Дошло е време да се вземе решение?

— Относно това, което разговаряхме тук при мен в кабинета…

— Да. — Мур погледна телефонния апарат. Ако не се брои слушалката, която той държеше в ръката си, „защитената“ линия за връзка представляваше един еднометров куб, хитроумно скрит в бюрото. Тя приемаше думите, тутакси ги разбиваше на битове, неузнаваемо ги разбъркваше и ги изпращаше в друг подобен апарат, който пренареждаше цифрите и ги превръщаше в словесна реч. Този канал за връзка имаше едно допълнително преимущество: разговорът се водеше без абсолютно никакви смущения, тъй като системата за кодиране отстраняваше всички случайни шумове в линията.

— Можете да пристъпите към работа. Ние нямаме право — миналата нощ взех това решение, — нямаме право да го оставим на произвола на съдбата.

Това беше първият телефонен разговор тази сутрин и в него се усещаха силно изразени емоционални нотки. На съдията му мина през ума, че президентът навярно лошо е спал през нощта, мислейки за съдбата на този безименен агент. Президентът беше именно такъв човек. Освен това, един път взел решение, той държеше за неговото изпълнение и не се отказваше. Пелт щеше да се опитва цял ден да го разубеди, но президентът бе предал заповедта в осем часа сутринта и щеше да я отстоява докрай.

— Благодаря, господин президент, пристъпвам към изпълнение.

Съдията Мур се свърза със заместник-директора по оперативната дейност и след две минути Боб Ритър пристигна в кабинета му.

— Получихме разрешение за извеждане на КАРДИНАЛА.

— Значи правилно съм постъпил, гласувайки за президента — удовлетворено заяви Ритър, като плесна с ръце. — След десет дни КАРДИНАЛА ще бъде в безопасност. Боже мой, само за да изслушаме отчета за НЕГОВАТА работа, ще са необходими години. — После настъпи кратка пауза. — Жалко е наистина, че губим такъв източник на ценна информация, ала това е наш дълг. Пък и Мери Пат е завербувала двама много интересни агенти. Снощи тя е успяла да предаде на КАРДИНАЛА касетки с филми. Не са ми известни подробностите, но доколкото разбирам, наложило се е да рискува.