Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Дойде време да събуди децата. Мери Пат сложи закуската да се стопли. Когато живееш в апартамент, който има само една баня, налага се да спазваш строг ред. Както винаги Ед не пропусна възможността да измърмори, да, не мина и без обичайното мрънкане и оплакване на децата.

Господи, колко е хубаво, че скоро ще се завърнем вкъщи, помисли си тя. Колкото и да й харесваше опасността, свързана с работата в бърлогата на дракона, животът в Москва далеч не беше райски за децата. Еди обичаше хокея, но той нямаше истинско детство в този студен и скучен град. Нищо, скоро всичко ще се промени. Тя ще натовари цялото семейство на самолета на „ПанАм“ и ще отлетят за дома, напускайки Москва ако не завинаги, то поне за пет години. Ще живеят на брега на Вирджиния, ще се возят на яхта по залива Чесапийк, ще се наслаждават на топли зими. Тук трябва да увивам децата като ескимоси в проклетия север, помисли си тя. Постоянно се налага да ги лекуваме от настинка.

Тя сложи закуската на масата точно в момента, когато Ед освободи банята, предоставяйки й възможност да вземе душ и да се облече. По установения ред той се оправяше със закуската, после се обличаше, докато съпругата му се занимаваше с децата.

От ваната Мери Пат чу звуците на телевизора и се засмя пред огледалото. Еди обичаше програмата за утринната гимнастика — жената, показваща упражненията, приличаше на пристанищен докер и той я наричаше „Р-р-работничка“. Еди копнееше отново да зърне рисуваните филмчета — той още помнеше песничката, с която започваше предаването: „Повече, отколкото личи на пръв поглед.“ Мери Пат знаеше, че Еди ще тъжи по руските приятели, но той беше американско момче и нищо не можеше да се промени. Към осем часа без петнадесет минути всички бяха облечени и готови за път. Госпожа Фоли пъхна един увит в хартия пакет под мишница.

— Днес не е ли ден за почистване? — попита Ед жена си.

— Аз ще успея да се върна, за да отворя на жената — увери го Мери Пат.

— Добре. — Ед отвори вратата и поведе шествието към асансьора. Както винаги семейството му излезе преди него. Еди се втурна напред и натисна бутона за извикване на асансьора, който пристигна в момента, КОГАТО ВСИЧКИ СЕ приближиха до вратата. Момчето тутакси влезе вътре и заподскача, наслаждавайки се на пружиниращите съветски стоманени въжета. На майка му винаги й се струваше, че проклетата кабина ще се откачи и те ще полетят направо към мазето, но на Еди му харесваше, когато подът се повдигаше и спускаше с няколко сантиметра. След три минути всички седнаха в колата. В това утро зад кормилото се намираше Ед. Когато излязоха на улицата, децата махнаха на милиционера — всъщност служител на КГБ — и той с усмивка отвърна на поздрава. Едва потеглила колата, той влезе в будката и вдигна слушалката на телефона.

Ед се взираше в огледалото за задно виждане, а Мери Пат бе завъртяла външното огледало, тъй че да може да следи какво става отзад. На задната седалка децата заспориха за нещо, но родителите не им обръщаха внимание.

— Изглежда, че днес времето ще бъде хубаво — каза Ед със спокоен глас, което означаваше: „Никой не ни следи.“

— Хм, да. — Действително няма никой. В присъствието на децата се налагаше да подбират изразите. Еди можеше да повтаря всякакви думи толкова лесно, колкото репликите на героите от рисуваните филми. Освен това не беше изключено да са поставили в колата микрофон, свързан с радиопредавател.

Най-напред Ед откара децата до училището, а жена му ги придружи вътре в сградата. В своите топли кожуси Еди и Кати приличаха на две пухени мечета. Когато Мери Пат се върна в колата, лицето й беше мрачно.

— Ники Уогнър се обадила по телефона и казала, че се е разболяла. Помолиха ме да я заместя следобед — каза тя, сядайки в автомобила. Ед избърбори нещо неразбираемо. Всъщност нещата се развиваха идеално. Той включи на скорост и фолксвагенът се озова отново на „Ленинский проспект“. Решителният момент настъпваше.

Сега и двамата много внимателно гледаха в огледалата.

Ватутин се надяваше, че на американците никога не им е хрумвала подобна мисъл. По московските улици винаги има множество самосвали, превозващи материали от една строителна площадка на друга. Високите им кабини осигуряват превъзходна видимост и да те съпровождат такива приличащи си една с друга машини изглежда далече по-малко подозрително. Днес девет такива самосвала работеха за него, а служителите, които се намираха в тях, поддържаха връзка помежду си по защитен от подслушване военен канал за радиовръзка.