Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Тогава хващайте се за работа — разпореди се съдията Мур. — На президента ще му трябва нещо по-определено, една достатъчно солидна база, върху която да се опре, преди Ърни Алън да започне разговорите относно възможността да се обсъди стратегическата отбранителна инициатива.

— Слушам. — Джак стана. — Съдия, смятате ли, че руснаците ще съобщят за арестуването на КАРДИНАЛА?

— Това е сложен въпрос — отговори Ритър.

Райън се запъти към вратата и отново се спря.

— Момент! — каза той.

— Какво има още? — попита Ритър.

— Вие казахте, че посланикът се е обърнал с протест още преди Министерството на външните работи да публикува декларацията.

— Да, Фоли е действал много бързо и е успял да ги изпревари.

— Въпреки цялото ми уважение към господин Фоли, никой не може да действа толкова бързо — забеляза Райън. — Според обичая съобщението, предназначено за пресата, е трябвало да бъде отпечатано още преди арестуването.

— Е и какво? — поинтересува се адмирал Гриър.

Джак се върна на мястото си при тримата.

— Ами това, че министърът на външните работи е човек на Нармонов, нали? И маршал Язов в Министерството на отбраната — също. Те не знаеха за случилото се — поясни Райън. — Бяха толкова изненадани, колкото и ние.

— Глупости — изсумтя Ритър. — Те не постъпват така.

— Така смятате вие, сър. — Джак беше уверен в своята правота. — Имате ли доказателства, които потвърждават гледището ви?

Гриър се усмихна.

— Засега нямаме такива доказателства.

— По дяволите, Джеймс, аз знам, че той…

— Продължавайте, доктор Райън — рече съдията Мур.

— Ако тези двама министри не са знаели какво става, случаят придобива различна окраска, не е ли така? — Джак седна на облегалото на креслото. — Добре, да предположим, че за нас е ясно защо не са предупредили Язов за предстоящия арест: КАРДИНАЛА е неговият най-близък помощник. Но защо са държали в неведение външния министър? При такива обстоятелства трябва да се действа бързо, да се съобщи веднага на пресата за сензационното произшествие — дяволски сигурно е, никой няма да пожелае противниковата страна първа да оповести на света за случая.

— Ти какво мислиш, Боб? — обърна се към Ритър директорът на ЦРУ.

Заместник-директорът на Централното разузнавателно управление по оперативната работа не изпитваше никак топли чувства към Райън. Според него Джак се бе придвижил твърде високо и прекалено бързо — но въпреки това Боб Ритър беше честен човек. Той седна и отпи глътка кафе.

— В това, което говори този младеж, може би има зрънце истина. Налага се да проверим някои подробности, но ако те се потвърдят… тогава ще излезе, че всичко това не е просто разследване на Второ главно управление.

— А твоето мнение, Джеймс?

Заместник-директорът на ЦРУ по разузнаването кимна в знак на съгласие.

— В този случай се откриват ужасяващи възможности — забеляза той.

— Напълно вероятно е да става дума не просто за загуба на ценен агент, който ни е снабдявал с важна информация — продължи Райън, обмисляйки случилото се. — КГБ може би използва този случай за постигането на политически цели. Единственото, което не разбирам, е — на кого разчита да се опре Герасимов. В групата на Александров има трима надеждни съюзници, докато Нармонов сега се радва на подкрепата на четирима, включително на новия член на Политбюро — Ванеев…

— По дяволите — изстреля ядосано Ритър. — Когато арестуваха дъщеря му, ние предполагахме, че или не са съумели да я пречупят — нали казват, че изглежда нормално, — или пък баща й заема прекалено висок пост, за да…

— Шантаж — обади се и съдията Мур. — Ти беше прав, Боб. А Нармонов дори не подозира за това. Трябва да се отдаде дължимото на Герасимов — този кучи син умее да гледа няколко хода напред… Ако нещата стоят именно така, то фракцията на Нармонов се намира в малцинство, а той не знае за това. — Мур замълча и се намръщи. — Ето какво ще ви кажа: ние разсъждаваме като дилетанти.

— Затова пък скалъпихме великолепен сценарий. — Райън за малко не се усмихна, стигайки до логичния извод. — Може да се окаже, че сме успели да свалим първото съветско правителство, което през последните тридесет години е направило опит да либерализира собствената си страна. — Какво ли ще пишат вестниците за всичко това? — запита се Джак. Не се съмнявам, че няма да успеем да го запазим в тайна. Такава сензация неизбежно ще изтече в пресата и ще стане достояние на обществеността.