Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— В посолството на САЩ работят седемстотин американци, другарю полковник — напомни майорът — Ние имаме прекалено малко добри служители…

— Които следят не тези, които трябва. — Ватутин стана и се приближи до прозореца. — Установете наблюдение над нея. И над мъжа също — добави той.

— Аз исках да предложа именно това, другарю полковник. По всяка вероятност и двамата работят за ЦРУ.

— Какво ли е предала на Филитов?

— Навярно съобщение, може би нещо друго. Ватутин седна и си разтри очите.

— Добра работа сте свършили, другарю майор.

Все още се разсъмваше по границата между Афганистан и Пакистан. Стрелеца се готвеше да се върне на война. Хората му опаковаха току-що полученото въоръжение, а командирът им — някак странно му изглеждаше това ново звание — обмисляше плановете за предстоящата седмица. В снаряжението, което получи от Ортис, беше включен цял комплект от тактически карти. Те бяха съставени на базата на спътникови снимки и в тях се указваха опорните пунктове на руснаците и районите, в които се водеше редовно патрулиране. Сега Стрелеца имаше мощен радиоприемник, с който можеше да приема всякакви метеорологични прогнози, включително и руските. Предполагаше се, че ще тръгне на път едва привечер, когато се стъмни.

Той погледна наоколо. Някои от хората му бяха довели тук, на това безопасно място, своите семейства. Бежанският лагер беше препълнен, отвсякъде се носеше шум, ала това беше много по-щастливо място от опустошените градове и села, бомбардирани от руснаците. Навсякъде Стрелеца виждаше деца и те бяха щастливи, защото имаха до себе си родители, приятели и храна. Момчетата вече си играеха с автомати играчки, а поотрасналите притежаваха истински автомати. Той наблюдаваше това със съжаление, което намаляваше след всеки боен поход. Муджахидините понасяха тежки загуби и войната изискваше попълнения, а най-младите воини бяха винаги най-смелите. Ако за завоюването на свободата е нужно да се пожертва животът на млади бойци — нали те ще умрат за святото дело и Аллах ще бъде милосърден към тези, които са загинали заради него. Те живееха в тъжен свят, но в края на краищата тук човек можеше да намери време за развлечения и отдих. Погледът му попадна на един млад стрелец от отряда, който учеше първородния си син да ходи. Момченцето не можеше и крачка да направи без нечия помощ, но то все поглеждаше нагоре към усмихващото се брадато лице на бащата, когото бе видяло от деня на раждането си само два пъти. Новият командир на групата си спомни как бе правил същото нещо със своя син… сега него го учеха да върви по съвсем друг път…

Стрелеца се върна към своята работа. Отсега нататък той не можеше да изпълнява задълженията на ракетчик, но Абдул бе получил добра подготовка под негово ръководство. Сега Стрелеца щеше да поведе в битка бойците си. Той бе завоювал това право, но което беше още по-важно: воините го смятаха за човек, който им носи сполука. Това играе немалка роля за бойния дух на отряда. Въпреки че Стрелеца през целия си живот не бе прочел нито една книга по военно изкуство, той чувстваше, че достатъчно добре е усвоил уроците на войната.

Всичко стана съвсем внезапно — без най-малкото предупреждение. След като чу трясъка на взривяващите се снаряди, изстреляни от самолетно оръдие, Стрелеца мигновено вдигна глава и видя стреловидните очертания на връхлитащите към лагера с бръснещ полет самолети, едва ли на повече от сто метра от повърхността на земята. Той още не бе успял да хване автомата, когато видя как от бомбодържателите надолу се посипаха бомби. Черните силуети неустойчиво се залюляха, после влязоха в ролята си стабилизаторите и бомбите бавно обърнаха надолу носовете си, насочвайки се към целта. След това нахлу вълната от рева на изтребителите бомбардировачи СУ-24. Стрелеца се обърна срещу тях, прилепи здраво към рамото си автомата, но самолетите бяха изчезнали. Оставаше му само едно — да се хвърли по очи на земята; струваше му се, че всичко протича бавно, много бавно, той почти увисна във въздуха, като че земята не желаеше да го приеме. Стрелеца бе застанал с гръб към бомбите, но знаеше, там някъде те се носят надолу. С бърз поглед забеляза бягащи хора, своя боец, който се опитваше да прикрие с тялото синчето си. Стрелеца успя да се обърне, да погледне нагоре и с ужас видя, че една бомба сякаш лети право към него — черно кръгче на фона на чистото утринно небе. Преди още да е произнесъл името на Аллаха, тя мина над главата му и земята се разтресе.