Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Сигурен ли си, че ще ти стигне филмът?

До края на мача оставаха само четиридесет секунди, когато Еди най-после получи дългоочакваната възможност. Шайбата срещна тялото на един защитник, рикошира от него и заподскача назад, плъзгайки се към централния кръг на терена. Централният нападател отправи пас в един момент, когато ходът на играта отново се променяше. Противниковият отбор се канеше да снеме вратаря и да го смени с полеви играч, тъй че момчето, което стоеше до този момент на вратата, вече се пързаляше към пейката на резервните играчи. И точно в този момент Еди пое шайбата от центъра и се устреми към вратата, профучавайки край противникови играчи на левия фланг, после се разгърна и стреля зад гърба на безпомощния вратар. Шайбата се удари в страничния стълб, отклони се от него и бавно пресече голлинията.

— Гооол! — заврещя Мери Пат, подскачайки от възторг. В следващия миг тя прегърна маршал Язов пред погледа на телохранителите, които се втрещиха от ужас. На лицето на маршала грейна усмивка, която позамръзна, когато се сети, че утре сутринта ще трябва да напише обяснение за контакта с чужденка. Нищо страшно, помисли си Язов, Михаил Семьонович ще свидетелства, че не сме обсъждали нищо сериозно. После тя награби Филитов.

— Не ви ли казах, че носите късмет?

— Господи, всички американски запалянковци ли приличат на вас? — попита Филитов, освобождавайки се от обятията й… Неговата ръка се докосна до нейната за някаква част от секундата и три мънички касетки се озоваха в ръкавиците на полковника. Той ги усети и бе поразен как изкусно бе направено всичко. Дали тя не бе професионален фокусник?

— А защо вие, руснаците, винаги сте едни такива мрачни, нима не знаете как да се забавлявате?

— Може би няма да е лошо, ако общуваме повече с американци — съгласи се Язов. По дяволите, ще ми се жена ми да беше толкова темпераментна, колкото нея, помисли си маршалът. — Вие имате прекрасен син и ако той играе срещу нас на олимпиадата, аз ще му простя.

Министърът на отбраната бе награден със сияеща усмивка.

— Много мило от ваша страна — отговори Мери Пат. Надявам се, че Еди ще подгони играчите ви обратно към Москва с ритници по техните комунистически задници, каза си тя наум. Всичко друго — но снизходително отношение тя не понасяше. — Както и да е, тази вечер Еди набра две точки, а онзи там, „иван“ какъв беше — нито една.

— Винаги ли се отнасяте толкова разпалено към спорта, дори когато играят деца? — попита маршал Язов.

И тук Мери Пат допусна грешка, като отговори толкова бързо, че не съумя да си проконтролира думите:

— Покажете ми човек, умеещ да губи, за да ви покажа един вечно губещ. — Тя замълча за миг и тутакси се поправи: — Това го е казал Винс Ломбарди, знаменит американски треньор. Извинете, навярно мислите, че съм лошо възпитана. Вие сте прав, че това е само една детска игра. — Тя широко се усмихна. Получи ли си го?

— Видя ли нещо?

— Просто една глупава жена, прекалено експанзивна — отговори фотографът.

— Колко време ще ти трябва, за да проявиш филма?

— Два часа.

— Хващай се за работа — изкомандва старшият на групата.

— А вие забелязахте ли нещо? — попита другият служител началника си.

— Не, не мисля. Ние я наблюдавахме почти два часа, а тя се държеше като типична майка, прекалено увлечена от спортния късмет на сина си. Проблемът е обаче, че поведението й привлече вниманието на министъра на отбраната и на неговия помощник, който се подозира в измяна на родината. Мисля, че това е достатъчно, нали? Ах, колко интересна игра се разиграва…

След два часа повече от хиляда черно-бели снимки лежаха върху бюрото на офицера от КГБ, ръководител на групата за наблюдение. Снимането бе осъществено с един японски фотоапарат, който в най-долната част на всеки кадър фиксираше времето на експозицията. Фотографът, работещ в КГБ, с нищо не отстъпваше на професионален репортер. Той фотографираше почти непрекъснато, като спираше само за да презареди широколентовите касетки в автоматичната камера. В началото офицерът бе казал, че желае да използват портативна видеокамера, но фотографът успя да го разубеди. Разделителната способност на видеокамерата все още отстъпва пред тази на фотоапарата, когато трябва да се запечати нещо мигновено и неголямо, макар че на фотокадрите е невъзможно да се разгадаят по движението на устните произнесените фрази, докато с видеото това е осъществимо.

Офицерът изразходваше за всеки кадър по няколко секунди, като щателно го разглеждаше с лупа, особено в случаите, когато заснетото го интересуваше. Когато в кадрите се появи госпожа Фоли, започна още по-внимателно да се взира в снимките. Той изучаваше нейното облекло, украшенията, лицето. На офицера му направи впечатление, че усмивката на жената беше някак си безсмислена, като в търговска реклама на западните телевизии, и той си спомни как тя надвикваше тълпата. Защо американците обичат да крещят толкова силно?