Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Вече стават две години, откакто не съм ходил на мачове на юношеския отбор — забеляза маршал Язов, излизайки от служебния автомобил.

— Аз също рядко ходя, но снаха ми каза, че предстоящият мач е доста отговорен и малкият Миша много молел аз да дойда — усмихна се Филитов. — Децата смятат, че им нося късмет — може би с вас ще им провърви още повече, другарю маршал.

— Приятно е да сториш нещо по-различно — съгласи се Язов с престорена сериозност. — Работата в министерството няма къде да избяга — утре сутринта ще се озовем на старото място. И аз играех хокей, когато бях момче, знаеш.

— Не, не го знаех. И как се проявявахте?

— Ами бях защитник, а другите момчета говореха, че играя грубо. — Министърът на отбраната се усмихна и направи знак на телохранителите да минат напред.

— Там, където израснах, въобще нямаше площадка за хокей, пък и право да си кажа, като дете бях много непохватен — засмя се Филитов. — Танковете станаха моето призвание и, естествено, те са предназначени за унищожение.

— Силен ли е отборът?

— Да. Юношеският хокей ми харесва повече, отколкото този на възрастните — отвърна полковникът. — Те играят… играят с кипяща енергия, с голямо въодушевление. А може би ми харесва, когато децата се забавляват.

— Наистина.

Около площадката имаше малко места за сядане — при това кой от истинските любители на хокея ще пожелае да седне? Маршал Язов и полковник Филитов намериха удобно място, недалеч от групата на родителите, чиито деца играеха днес. Армейските шинели и лъскавите пагони им помогнаха да си пробият път към по-предните редове, откъдето се откриваше изглед към терена и се дишаше по-спокойно. Четиримата телохранители се навъртаха около тях, стараейки се да не следят съвсем очебиещо играта. Те не се тревожеха много за безопасността на министъра, защото той бе решил да дойде на мача съвсем неочаквано.

Още от самото начало играта протичаше много вълнуващо. Централният нападател на противниковия отбор беше много подвижен, умело водеше шайбата и изкусно се пързаляше. Съставът на домакините — в него играеха американецът и внукът на Филитов — беше притискан в собствената си зона почти през цялата първа третина. Но малкият Миша се прояви като агресивен защитник, а американецът съумя да открадне шайбата, после, водейки я по пързалката, връхлетя към противниковата врата и отправи великолепен удар, а вратарят успя да я избие с един невероятен рефлекс, който спечели възгласи на възхищение от страна на почитателите на двата отбора. Руснаците, макар и да са големи запалянковци, съвсем не са лишени от дух на спортсменство и умеят да ценят майсторството на противника. Първата третина завърши с резултат нула на нула.

— Много жалко — забеляза Филитов, когато зрителите се втурнаха към тоалетните.

— Чудесно прехващане — съгласи се Язов, — но и вратарят се прояви блестящо. Не е лошо да разберем как се казва — треньорът на ЦСКА следва да му обърне внимание. Михаил Семьонович, благодаря ви, че ме поканихте. Бях започнал да забравям колко интересни са юношеските мачове.

— Интересно, за какво ли говорят? — попита старшият офицер, възглавяващ група служители от КГБ. Заедно с двама помощници той седеше на най-горния ред на трибуната, скрит от прожекторите, които осветяваха пързалката.

— Може би са просто хокейни запалянковци — измърмори един от мъжете, който държеше фотоапарат в ръцете си. — Дяволите да го вземат, интересен мач, а и него не можем да изгледаме като хората. Я погледни охраната на Язов — тези шибани кретени не откъсват очи от леда. Ами ако ми се прище да убия министъра…

— Доколкото разбирам, тази идея не е никак лоша. Председателят…

— Това не ни засяга! — прекъсна го старшият и разговорът затихна.

— Еди, давай, Едии! — разкрещя се Мери Пат, едва започнала втората третина. Смутеното момче погледна настрана към нея. „Майка ми винаги се вълнува“, помисли си той.

— Коя е тази? — попита Филитов, който стоеше на пет метра от нея.

— Онази там ли, кльощавата? Ние се срещнахме с нея. Спомняте ли си, Михаил Семьонович? — попита Язов.

— Много е запалена — забеляза полковникът, наблюдавайки как сражението върху леда се премества към противоположната врата. Моля ви, другарю маршал, умолявам ви, направете го!… мислено се молеше Филитов. И неговото желание се изпълни.

— Хайде да минем нататък и да се поздравим — каза Язов.

Тълпата се отдръпна пред тях и маршалът застана от лявата страна на американката.