Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Работата в Москва, насочена срещу същото правителство, й носеше върховна наслада. Тя се харесваше на Мери Пат дори повече, отколкото на съпруга й, когото бе срещнала по време на следването си в Колумбийския университет. Ед постъпи на работа в ЦРУ, защото тя още в детството си бе решила да работи там. Той се прояви блестящо — Мери Пат знаеше това, притежаваше отлични способности, но не му достигаше тази страст, която влагаше в работата си тя. Не му стигаха също гени. Мери Пат бе овладяла руския език на коленете на дядо си — един богат и изящен руски език, който бе опорочен и сведен до равнището на простонароден говор по времето на съветската власт, — но което е по-важно: тя разбираше руския народ така, както никога не би го разбрал човек с помощта на книгите. На нея й беше позната и понятна мъката, съставляваща неотменна част от руския характер, поразителната откровеност и пълната откритост на руската душа, забележима само за много тесен кръг приятели и скрита под маската на затвореност за останалата част от обществото. Използвайки своите способности и дарби, Мери Пат завербува пет добре осведомени агенти — само с един по-малко от рекорда, установен от един от нейните предшественици. В оперативното управление на ЦРУ понякога я наричаха „супермомичето“. Това прозвище не й харесваше — в края на краищата Мери Пат беше майка на две деца със следи от майчинството, доказващи това. Тя се погледна в огледалото и се усмихна. Ти постигна много, мила, каза си тя. Дядо би се гордял с мене.

Ала най-хубавото нещо: никой в нищо не я подозираше. Тя погледна дрехите си и ги дооправи. В Москва се смяташе, че западните жени обръщат по-голямо внимание на облеклото, отколкото западните мъже. Мери Пат леко прекаляваше в стремежа си да бъде елегантно облечена. Впечатлението, което й се искаше да прави на околните, беше добре обмислено и тя го налагаше неотстъпно и последователно. Образована, но не задълбочена; красива, но повърхностна; добра майка, но не повече; склонна да демонстрира емоции, което всъщност е типично за жените, пристигнали от Запад — кой ли би я взел на сериозно? Винаги забързана, готова да замени разболял се учител в училището, непропускаща дипломатическите приеми, постоянно разхождаща се по улиците на Москва подобно на вечна туристка, Мери Пат идеално съответстваше на оформилия се в Съветския съюз образ на празноглавата американка. Тя още веднъж се усмихна на своето отражение: Само ако знаеха тези идиоти…

Еди нетърпеливо очакваше майка си в хола, като караше хокейния стик да подскача по килима с унили шарки. Мъжът й седеше пред телевизора. Той целуна жена си и посъветва сина да играе по-напористо. Фоли старши беше привърженик на „Рейнджърс“ още преди да се е научил да чете.

Не е ли все пак малко тъжно, мислеше си Мери Пат, слизайки с асансьора, Еди има доста приятели тук, а би било грешка да установява прекалено тесни връзки с руснаците. Не бива да се забравя, че те са неприятели. Тревожеше я мисълта, че тук могат да внушат на Еди същите идеи, каквито навремето са внушавали на нея, само че диаметрално противоположни. Е, нищо, няма да е трудно да се поправят нещата, каза си тя. Мери Пат пазеше вкъщи снимка на царевича Алексей със собственоръчен автограф, с който той благодареше на любимия си учител. От нея се искаше само едно — да разкаже как е умрял наследникът на руския престол.

Както винаги, те стигнаха до спортната зала бързо и без произшествия. С приближаването на мача Еди ставаше все по-нетърпелив. По броя на вкараните шайби, заедно с още едно момче, той се намираше на трето място в лигата, оставайки само на шест точки след централния нападател на отбора, с когото им предстоеше днес да играят, и на Еди му се искаше да покаже на „ивановците“, че американците могат да победят руснаците в тяхната любима игра.

Площадката, за паркиране на автомобили беше задръстена до краен предел и това учуди Мери Пат, но паркингът беше малък, а хокеят бе станал почти религия в Съветския съюз. Тази среща трябваше да реши кой ще влезе във финалната група на шампионата и затова тук бяха дошли толкова много зрители. Такава ситуация беше идеална за Мери Пат. Едва бе дръпнала ръчната спирачка, когато Еди отвори вратата, грабна сака, изскочи навън и с нетърпение зачака майка си да заключи колата. И все пак момчето си наложи волята да върви редом с нея и чак като влязоха вътре в сградата, се устреми към съблекалнята.

Мери Пат тръгна към залата. Тя, разбира се, предварително знаеше къде ще седи. Макар руснаците да се разполагаха неохотно до чужденци на обществени места, по време на хокейните мачове действаха други правила. С нея се поздравиха родителите на няколко играчи, Мери Пат отвърна с леко театрални жестове и широка приветлива усмивка. Тя погледна часовника си.