Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Кораб вдясно на курса — обади се един наблюдател.

— Виждам — тутакси отвърна Манкузо. Той държеше в ръцете си прибор за нощно виждане с пистолетна ръкохватка и веднага забеляза един танкер със средни размери. Дяволски късмет, помисли си той, този кораб е на някоя от страните от Източния блок. Само за една минута бяха изчислени курсът и скоростта на идващия насреща кораб и стана ясно, че при разминаване най-късото разстояние между двата съда ще бъде шестстотин метра. Капитанът изруга и даде заповед.

На „Далас“ бяха включени ходовите светлини — датчаните бяха настояли за това. Въртящият се жълт фенер над мачтовата светлина ясно показваше, че това е подводница. На кърмата един моряк спусна американския флаг и на негово място постави датски.

— Всичко да изглежда по датски! — с изкривена усмивка се разпореди Манкузо.

— Я-я, капитен — захихика в тъмнината един младши лейтенант. За него нямаше да е лесно — той бе чернокож. — Малка промяна в направлението на кораба. Доколкото виждам, той не променя курса си, сър. Погледнете…

— Да, вече забелязах — каза Манкузо. Два датски катера се устремиха напред, за да застанат между танкера и „Далас“. Манкузо се надяваше, че това ще реши проблема. Нощем всички котки са сиви, една подводница на повърхността изглежда като… подводница на повърхността — черен силует с вертикална рубка.

— Струва ми се, че това е полски съд — забеляза лейтенантът, — да, виждам цветовете на комина.

Двата кораба се приближаваха със скорост половин миля в минута. Манкузо незабавно се обърна, без да изпуска от погледа си — с помощта на прибора — палубата на морския съд. Там не се забелязваше нищо необикновено. Разбира се, беше три часът през нощта. Вахтата на палубата обръщаше внимание преди всичко на управлението на кораба в сложните условия и нейният интерес към подводницата с нищо не се отличаваше от неговия интерес към полския съд — отваряй си очите да не се сблъскаме, идиот! Корабите се разминаха удивително бързо и сега Манкузо съзря кърмовите светлини на танкера. Мина му през ума, датчаните правилно бяха настояли „Далас“ да плава с включени ходови светлини. Тъмният силует на повърхността на морето щеше да привлече много по-голямо внимание.

Един час по-късно те влязоха в самото БАЛТИЙСКО море, движейки се по курс нула-шест-пет в най-дълбоките води. „Далас“ се насочваше на изток. Манкузо покани при себе си щурмана и заедно съставиха оптималния маршрут към най-безопасното място на съветското крайбрежие. Когато завършиха, към тях се присъедини господин Кларк и тримата обсъдиха най-отговорната част на предстоящата операция.

Ако живеехме в идеален свят, унило си помисли Ватутин, сътрудниците на КГБ щяха да се обърнат със своите тревоги към министъра на отбраната, който следваше да се отзове с готовност на молбата от органите за сигурност. Обаче те далеч не живееха в идеален свят. В допълнение към съществуващите търкания между армията и КГБ, за които Ватутин знаеше, маршал Язов принадлежеше към групата, поддържаща генералния секретар, и добре познаваше разногласията между Герасимов и Нармонов. Не, министърът на отбраната или ще възложи цялото разследване на собствената си служба за сигурност, или ще се възползва от политическото си влияние да бъде закрито напълно това дело, опасявайки се, че КГБ ще го компрометира с факта, че неговият най-близък помощник е бил предател, за да постави под удар самия Нармонов.

Ако Нармонов падне, най-доброто, на което би могъл да разчита Язов, е длъжността заместник-министър по кадрите, ала по-вероятно е след отстраняването на покровителя да го сполети унизителна оставка. Дори и да успее генералният секретар да преживее такава криза, министърът на отбраната, приютил шпионина, щеше да стане изкупителна жертва, подобно на това, което наскоро се случи със Соколов.

Министърът на отбраната също си имаше свое призвание. Под прикритието на обявената от генералния секретар политика на преустройство маршал Язов се надяваше, използвайки знанията си относно офицерския корпус, да реорганизира — по-скоро да приведе въоръжените сили на страната на професионална основа. Нармонов казваше, че неговата цел е да спаси съветската икономика, обаче една не по-малко важна политическа фигура като Александров, върховния жрец на марксизма-ленинизма, го обвиняваше, че подрива чистотата на самата партия. Язов се стремеше да разстрои военната система на страната от долу до горе. В резултат на това, помисли си Ватутин, армията ще стане предана лично на Нармонов.