Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Има една сфера, в която Америка и Русия вървят ръка за ръка в историята — нашите следвоенни правителства не съумяха да оправдаят въжделенията на своите народи, нали? Ето, аз съм президентът и от мен очакват да знам кое е правилно и кое не е. Именно затова ме е избрал народът. Затова ми плащат в края на краищата. Господи, ако хората знаеха какви измамници сме. Ние не обсъждаме как да постигнем успех. Ние говорим за това — откъде може да се промъкне съобщението за неуспеха, който сме претърпели при осъществяване на своята политика. Точно тук, в Овалния кабинет на Белия дом, ние се мъчим да изясним кого следва да обвиним за провала на една операция, за чието провеждане дори не сме взели решение.

— На кого е известно за всичко това?

Съдията Мур разпери ръце.

— На адмирал Гриър, Боб Ритър и на мен — в ЦРУ. Някои полеви офицери знаят за предложената операция — наложи се да им изпратим предупредителен сигнал. Те обаче не са запознати с политическите аспекти и никога няма да ги узнаят. Това не ги засяга. Като изключим оперативните изпълнители, само ние тримата в ЦРУ си представяме пълната картина. Впрочем сега сте посветени и вие, сър, а също и доктор Пелт. Значи ставаме петима.

— И вече започнахме да говорим за изтичане на информация! — По дяволите! — изруга президентът с поразителна разпаленост. — По какъв начин успяхте да объркате една толкова проста ситуация?

Всички дойдоха на себе си. Нищо не уталожваше тъй добре страстите като проклятията на президента. Той погледна съдията Мур, неговия главен съветник по въпросите на разузнаването, и доктор Пелт, съветника по националната сигурност. Един от тях молеше да се запази животът на човек, който в течение на много години бе служил предано на Америка въпреки смъртната опасност; другият с внимателен и хладен поглед оценяваше всички аспекти на realpolitik 9 9 Политика на прагматизъм без оглед на етиката и морала. — Б.пр. и стигна до извода, че възникналата историческа възможност е по-важна от живота на всеки човек.

— И тъй, Артър, ти твърдиш, че този агент, аз не искам да знам неговото име, ни е снабдявал с жизненоважна информация в продължение на тридесет години, включително и със сведения по лазерния проект, който разработват руснаците. Според теб го заплашва опасност и е настъпил моментът, когато трябва да поемем риск и да го изведем от Русия, тъй като сме му морално задължени.

— Да, господин президент.

— А ти, Джеф, считаш, че сега е крайно неподходящ момент, защото откриването на изтичане на информация на такова високо ниво може да навреди на политическата стабилност на Нармонов, дори и да я подрони и вследствие на това ще дойде на власт ново правителство, което ще се отнася по-враждебно към нас.

— Да, господин президент.

— Ами ако този човек загине, защото ние сме се от казали да му помогнем?

— В този случай ние ще загубим важна информация — отвърна съдията Мур. — Възможно е неговата гибел и да не окаже някакво забележимо влияние на положението на Нармонов. Но най-важното — ние ще предадем човека, който предано и вярно ни е служил в продължение на тридесет години.

— А ти, Джеф, ще спиш ли спокойно след това? — попита президентът своя съветник по националната сигурност.

— Да, сър, ще спя спокойно. Не твърдя, че няма да ме мъчи съвестта, но ще мога да спя нощем. Ние вече сключихме с, Нармонов договор за ограничаване на ракетите със среден радиус на действие и сега има възможност да преминем към ограничаване на стратегическите въоръжения.

Това е все едно да си съдия. Тук срещу себе си имам двама адвокати и всеки от тях е напълно убеден в своята правота. Интересно е само дали техните принципи ще останат толкова твърди, ако седнат на моя стол; ако те трябваше да вземат решение.

Да, но те не са се домогвали до президентския пост.

Този агент е служил на Съединените щати още по времето, когато аз бях младши прокурор и се занимавах в нощния съд с делата на проститутките.

С Нармонов може би имаме най-добрите ШАНСОВЕ за установяване мир на земята — Бог знае откога.

Президентът стана и се приближи до прозореца, разположен зад бюрото му. Стъклата на прозореца бяха много дебели — за да предпазят обитателя на Белия дом от куршумите на евентуален убиец. Но кой щеше да го предпази от грешки при изпълнение на служебните му задължения? Той погледна южната морава, но не можа да намери отговор и се обърна.

— Не зная, Артър, можеш да разгърнеш силите си по места, но искам да ми обещаеш, че нищо няма да се случи без моето разрешение. Никакви грешки, никакви инициативи, никакви действия, без да съм дал ясно и разбрано съгласието си. Ще имам нужда от малко време, за да обмисля всичко внимателно. Разполагаме с време, нали?