Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Той обърна глава и погледна отражението в стъклото. На сто метра зад него се намираше мъж, който държеше ръката си до лицето, сякаш говореше пред микрофон. Любопитно. Бондаренко направи кръгом, пробяга няколко метра в обратна посока и отново погледна встрани: мъжът вървеше с отпуснати ръце, без да обръща, изглежда, никакво внимание, на бягащия офицер. Бондаренко пак се обърна и възобнови нормалното темпо. На лицето му се мярна горчива усмивка — бе успял да потвърди подозрението си. Добре, ами причината? Той си обеща да разбере всичко един час след като пристигне в службата.

Тридесет минути по-късно той се прибра вкъщи, взе душ, облече се и четейки сутрешния вестник — това неизменно беше „Красная звезда“, военният всекидневник, — си наля голяма чаша чай. В жилището звучеше музика, предавана по радиото, жена му приготвяше децата за училище. Бондаренко не слушаше музика, нито разговорите на децата, а погледът му само се плъзгаше по заглавията. Кои ли са те? — неотстъпно бучеше в главата му. Защо ме следят? Не ме ли подозират в нещо? Ако ме подозират, тогава в какво?

— Добро утро, Генадий Йосифович — произнесе Филитов, влизайки в кабинета си.

— Добро утро, другарю полковник — отговори Бондаренко.

— Наричайте ме просто Михаил Семьонович — усмихна се Филитов. — При такова развитие, току-виж, че скоро сте започнали да ме командвате мен, стария кокал. И така, какво има?

— Следят ме. Забелязах го днес сутринта по време на кроса.

— Вие ги! — Филитов се обърна. — Сигурен ли сте?

— Когато човек го наблюдават, знаете какво се получава… Сигурно сте изпитвали такова усещане, Михаил Семьонович — каза младият полковник.

Но той грешеше. Инстинктите подвеждаха Филитов и той нищо не бе забелязал до настоящия момент. Едва сега си спомни, че телякът в Сандуновските бани така и не се появи на работа. Какво ли пък, ако сигналът за тревога се окаже нещо повече от обичайната проверка на службата за сигурност? Сянка на безпокойство премина по лицето на Филитов, но в следващия миг той се овладя.

— Значи и вие сте забелязали нещо? — попита Бондаренко.

— Ах! — Небрежно махане с ръка, иронична усмивка. — Нека си следят. Ще разберат, че да наблюдават стария полковник е още по-скучно, отколкото да се интересуват от любовните похождения на Александров. — Вицовете за главния идеолог в Политбюро бяха станали популярни в Министерството на отбраната. А това не е ли вече признак, помисли си Филитов, че генералният секретар Нармонов се кани да се отърве от него?

Те ядяха по афганистански — всеки си вземаше храна с пръсти от обща чиния. Американците бяха организирали истински банкет за своите афганистански приятели. Стрелеца седеше на почетното място, а до него се намираше Ортис, изпълняващ ролята на преводач. Присъстваха също четирима високопоставени служители на ЦРУ. Според Стрелеца всичко това изглеждаше прекалено театрално, но май неговото съобщение за лъча светлина в небето бе наистина важно. Ортис откри тържеството с обичайните официални поздравления.

— Вие ми оказвате прекалено голяма чест — смути се Стрелеца.

— Не — възрази чрез Ортис един особено високопоставен служител на ЦРУ, пристигнал от Вашингтон. — Вашето майсторство и смелост са ни добре известни и даже сред нашите войници се говори за тях. Ние изпитваме чувство на срам поради това, че ви предаваме само тази оскъдна помощ, която се предоставя от нашето правителство.

— Ние се борим за своята родина — с достойнство отвърна Стрелеца. — С помощта на Аллаха ще си я възвърнем. Хубаво е, че вярващите от целия свят се обединяват срещу безбожниците, но това е наша задача, а не ваша.

Той дори и не подозира, помисли си Ортис, че го използват за съвсем други цели.

— А сега кажете — продължи Стрелеца — за какво сте пристигнали от толкова далече и желаете да разговаряте с такъв скромен воин като мен.

— Ние искаме да ви попитаме за лъча светлина, който сте видели на небето.

На лицето на Стрелеца се появи недоумение. Беше удивен. Той очакваше, че ще му зададат въпроси относно ефективността на зенитните ракети.

— Това беше просто светлина — действително много странна. Приличаше на метеор, обаче се издигаше в небето, вместо да се спуска надолу. — Афганистанецът описа подробно картината, която бе видял, посочвайки точно времето и местонахождението си в онзи момент, направлението на лъча и начина, по който той е прорязал небето.

— Видяхте ли къде попадна? Имаше ли нещо друго на небето?