Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Ватутин погледна помощника си.

— И така, искам да знам кой го е нямало вкъщи, къде е бил, кога и защо.

— Може би трябва да засилим наблюдението и да обхванем всички чужденци — изрази на глас своята мисъл помощникът на Ватутин.

— Ще се наложи да се обърна за разрешение лично към председателя. Обмислям въпроса. Поговорете с представителя на милицията, възглавяващ следствената група. Всичко трябва да бъде максимално засекретено. Съвсем не ни е нужна тълпа от пипкащи се милиционери да обърка всичко.

— Разбрано, другарю полковник. Милицията следва да се интересува само къде са изчезнали откраднатите части — недоволно каза служителят на КГБ. — Дяволите ще я вземат тази перестройка — сега всички се превръщат в капиталисти.

Ватутин се приближи към машиниста на локомотива, който се намираше в кабината си.

— Студено е, нали?

Машинистът тутакси схвана намека.

— Така е, другарю. Може би две глътки ще ви стоплят.

— Сигурно.

— Ще се радвам да ви помогна, другарю полковник. — Машинистът извади малка бутилка.

Когато машинистът забеляза, че на местопроизшествието са пристигнали служители на КГБ, той реши, че с него е свършено. Но полковникът се оказа съвсем приличен човек, неговите колеги се занимаваха със своите неща, задаваха разумни въпроси и машинистът се успокои — до момента, когато му мина през ума, че може да го накажат за употреба на алкохол по време на работа. Той с безпокойство проследи как полковникът дръпна няколко огромни глътки и после върна бутилката.

— Благодаря — каза Ватутин и се скри зад снежната завеса.

Когато пристигна председателят на КГБ, полковник Ватутин го чакаше в приемната. За Герасимов се говореше, че той се отнася много сериозно към работата си и винаги пристига в седем и половина. Това беше истина. Той отвори вратата, когато часовникът показваше седем и двадесет и пет минути, и направи знак на полковника да го последва в кабинета му.

— Как върви работата?

— Убили са Алтунин снощи, късно вечерта, на железопътната станция до автомобилния завод „Москвич“. Прерязано му е гърлото, а тялото са оставили на релсите, после един маневрен локомотив го е прегазил.

— Вие уверен ли сте, че това е Алтунин? — намръщи се Герасимов.

— Да, точно го разпознаха. Сам видях лицето му. Трупът е открит до вагона, чиято врата са разбили. От вагона са откраднати авточасти.

— Аха, той се натъкнал на банда спекуланти, търгуващи с откраднати части на черна борса, и за късмет на шпионите са го убили, нали?

— Поне така е изпипано, че да създаде именно такова впечатление, другарю председател — кимна полковник Ватутин. — Едно такова съвпадение ми изглежда неубедително, но нямаме доказателства за нещо друго. Продължаваме разследването. Сега се подлагат на проверка всички лица, живеещи в този район, които са служили заедно с Алтунин в Афганистан, но аз се съмнявам, че тази линия ще ни помогне.

Герасимов нареди да донесат чай. След миг се появи секретарят му и Ватутин разбра, че така започва всяко утро на председателя на КГБ. Съдейки по всичко, той прие съобщението за смъртта на Алтунин далеч по-спокойно, отколкото очакваше полковникът. Макар че Герасимов по-рано бе партиен функционер, сега той се държеше като истински професионалист.

— И така, понастоящем имаме трима куриери, признали, че са предавали документи, и още един, разпознат от нас, но за съжаление мъртъв. Последният е бил забелязан, когато е стоял в непосредствена близост с личния помощник на министъра на отбраната; един от куриерите — един от тримата, които са живи — смята, че е предавал сведения на чужденец, но не може да го разпознае. Накратко казано: имаме средното звено на канала за връзка, но липсват и двата края.

— Съвършено вярно, другарю председател. Продължаваме да следим двамата полковници от Министерството на отбраната. Освен това предлагам да засилим наблюдението над служителите от американското посолство.

Герасимов кимна.

— Съгласен съм. Действайте, Ватутин. Трябва да доведем това разследване до успешен край. Откакто престанахте да пиете, имате съвсем друг вид.

— Чувствам се много по-добре, другарю председател — призна си полковникът.

— Прекрасно. — Герасимов стана, а заедно с него се надигна и полковникът. — Вие действително ли считате, че нашите колеги от ЦРУ са убили собствения си агент?

— Смъртта на Алтунин напълно ги устройва. Разбирам, че това би било в нарушение на споразумението относно действията… действията на противниковата територия, но…