Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Той с изненада видя във вагона трима мъже. Двама държаха в ръцете си картонени кутии с резервни части за автомобили. Ръцете на третия бяха незаети, ала изведнъж той бръкна с ръката си в джоба и извади нож.

Алтунин се опита да каже нещо, да обясни, че му е безразлично дали крадат или не детайли, за да ги продават после на черна борса. Това съвсем не го интересуваше, но преди да успее да произнесе и една дума, мъжът скочи от вагона право към него. Алтунин падна по гръб и удари тила си в релсата. Той не изпадна в безсъзнание, просто бе зашеметен от неочакваното нападение и за миг загуби дар слово. Всичко стана тъй бързо, че даже не успя да се изплаши. Мъжът, който го събори, се обърна към него и го попита нещо. Отговорът бе кратък и рязък, Алтунин сам не разбра какво казва. Той все още се опитваше да проумее какво става, когато нападателят се обърна към него и с мълниеносно движение му преряза гърлото. Алтунин не почувства болка. Той искаше да обясни… че хич не го засяга… От вагона скочи още един мъж с две картонени кутии в ръце и застана втрещен пред тялото, сякаш сам той умираше…

След два часа маневреният локомотив не успя навреме да спре, макар че машинистът забеляза върху релсите странен предмет, засипан със сняг. След като разбра, че е прегазил човек, машинистът извика диспечера.

— Прекрасно свършена работа — забеляза Ватутин. — Мерзавци! — Те са нарушили правилото, помисли си той. Това правило беше неписано и все пак реално съществуваше: ЦРУ не убива съветски граждани на територията на СССР, а КГБ не убива американци или дори руснаци, потърсили политическо убежище в Съединените щати. Доколкото беше известно на Ватутин, правилото никога не бе нарушавано от нито една от страните — поне демонстративно. Това бе едно разумно гледище, защото задачата на тайните служби е да събират разузнавателна информация. Ако служителите на КГБ и ЦРУ се захванат да убиват хора, неминуемо ще последват ответни мерки, а после контрамерки и няма да остане време за изпълняване на основната задача. Ето защо дейността на разузнавателните служби беше цивилизована и предсказуема. В страните от Третия свят се прилагаха, разбира се, по-други правила, но в СССР и Америка това правило строго се спазваше.

Поне до този момент — само да не рекат да ме убеждават, че този нещастник е бил убит от престъпници, които са крали автомобилни части! На Ватутин му мина мисълта: а не е ли привлякло ЦРУ към „мократа“ работа някоя местна престъпна групировка? Той отдавна подозираше, че ЦРУ използва съветски престъпници за изпълнение на поръчения, прекалено деликатни за нежните ръце на американските разузнавачи. Погледнато формално, това няма да представлява нарушение на правилата, нали? Интересно, а не прибягват ли служителите на ПГУ до услугите на американски престъпници?

Сега обаче му беше известно само, че поредното звено във веригата на куриерите лежеше мъртво в краката му и с неговата смърт изчезваше последната надежда да се свърже заловеният микрофилм с американския шпионин в Министерството на отбраната. Полковникът си спомни, че му е известно още едно: след шест часа той трябваше да съобщи за случилото се на председателя на КГБ. Господи, колко му се искаше да пийне! Ватутин поклати глава и погледна надолу към това, което бе останало от заподозрения. Валеше толкова едър сняг, че кръв вече не се забелязваше.

— Знаете ли, ако бяха малко по-умни, да поставят както трябва тялото върху релсите, ние може би щяхме да припишем всичко на нещастен случай — забеляза стоящият до него служител на КГБ.

Въпреки ужасните увреждания, причинени на тялото от колелата на локомотива, беше очевидно, че са прерязали гърлото на Алтунин съвсем професионално с остра кама. По мнението на лекаря, дошъл на местопроизшествието, смъртта бе настъпила почти веднага, за не повече от минута. Следи от борба не бяха открити. Ръцете на жертвата — на предателя — не бяха наранени или увредени. Следователно той не бе оказал съпротива на този, който го е убил. Извод: Алтунин вероятно е познавал убиеца. Дали все пак не е бил американец?

— Преди всичко искам — каза Ватутин — да изясните дали някой от американците не е отсъствал от жилището си между шест и единадесет часа вечерта. — Той се обърна към стоящия до него мъж: — Докторе!

— Слушам, другарю полковник.

— Още веднъж уточнете времето на смъртта.

— Съдейки по температурата на по-големите части от трупа, смъртта е настъпила в периода между девет часа вечерта и полунощ. По-скоро малко по-рано, но студът и силният снеговалеж затрудняват изчисленията. — Да не говорим за това, което е останало от тялото, помисли си той, но премълча.