Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Но по всяка вероятност имаме работа с високопоставен шпионин и без съмнение те са извънредно заинтересовани да не допуснат неговото разобличаване. Да, разбирам. Карайте все тъй, Ватутин, не отслабвайте темпото — настоя отново Герасимов.

Фоли вече също се намираше в кабинета си. Пред него на бюрото лежаха три касетки, предназначени за КАРДИНАЛА. Проблемът сега бяха тези дяволски неща. В разузнавателната дейност се преплитаха множество взаимосвързани противоречия, при това някои от тях бяха адски забъркани, а други толкова опасни, че понякога Ед съжаляваше, задето напусна „Ню Йорк Таймс“. Обаче някои от нещата бяха тъй прости; че с тях можеха да се справят и децата. Тази идея неведнъж му идваше в главата. Не че сериозно я обмисляше, но му се случваше, след като е обърнал две чашки, да даде воля на въображението си и да си представи как Еди младши взема парче тебешир и прави даден знак на определено място. От време на време служителите на посолството се разхождаха из Москва и вършеха доста по-различни неща от общоприетите. През лятото например някой ще си сложи цветче в илика и изведнъж ще го махне без всякаква видима причина, а офицерът от КГБ, който го следи, започва тревожно да се обръща настрана в търсене на човека, към когото е адресиран този „сигнал“. Някои дипломати през цялата година бродеха по улиците на Москва и снимаха най-обикновени улични сценки. Всъщност на тях никой не им казваше, че не бива да правят това. Част от служителите на посолството просто обичаха да се държат така, както им диктуваше ексцентричният характер — това бе достатъчно да изкара от кожата руснаците. За служителите на контраразузнаването буквално всичко може да изглежда като секретен знак: обърната надолу козирка за защита от слънчевите лъчи в автомобила, оставен на предната седалка пакет, завъртени по съответния начин колела на паркирана кола. В резултат на всички тези мерки, част от които се осъществяваха преднамерено, а други — чисто случайно, офицерите на ВГУ бяха принудени да се разкарват из цяла Москва, за да разследват загадки, които просто не съществуваха. В това отношение американците превъзхождаха руснаците, които действаха прекалено еднообразно, подчинявайки се на пълна регламентация, без да се ръководят от инстинкта и въображението. По тази причина животът на контраразузнавачите от Второ главно управление ставаше прекалено тежък и нерадостен.

Затова пък руснаците имаха няколко хиляди човека, докато американците, работещи в посолството — включително членовете на техните семейства, — бяха всичко седемстотин.

И все пак Фоли досега не бе измислил начина за предаването на касетката. Той не разбираше защо КАРДИНАЛА още от самото начало отказваше да използват тайници. В дадения случай това щеше да е идеалният способ. Тайник можеше да стане всеки предмет, изглеждащ като обикновен камък или нещо още по-обичайно и невинно. В него се правеше кухина, в която се вмъкваше предметът за предаване. В Москва — град, построен, общо взето, от тухли — най-популярният материал за тайници бяха тухлите, които често поради лошото качество и недостатъчната квалификация на работниците слабо се крепяха в стените и лесно се отместваха. Впрочем съществуваше много голямо разнообразие от предмети и материали, които могат да послужат за тази цел.

В същото време начините за предаване от ръка в ръка не бяха прекалено много и всичко зависеше от идеално точния разчет при едни не съвсем ясни обстоятелства. Но нали управлението му бе възложило тази работа съвсем не защото тя беше лека. Обаче той вече не можеше отново да се изложи на същия риск. Може би щеше да поръча на жена си…

— И тъй, откъде може да изтича информацията — попита Паркс началника на службата за сигурност в своето ведомство.

— Източникът на изтичане на информация може да бъде всеки от стотината, дори повече, наши служители.

— Значи задачата се облекчава — забеляза сухо Пит Уекстън, инспектор от контраразузнавателния отдел на ФБР. — Заподозрените са само сто.

— Това е някой от учените или нечия секретарка, или може би някой от бюджетното управление — имам предвид хора, съпричастни към програмата. Да, в окръг Колумбия има още двадесет човека, които притежават право на достъп до „Чайният клипер“ и съответно се допускат до такива документи, но всички те са високопоставени лица. — Началникът на службата за сигурност в СОИ (Стратегическата отбранителна инициатива) беше капитан първи ранг от военноморския флот, макар че носеше цивилен костюм. — По всяка вероятност човекът, когото търсим, се намира на обекта „Чайният клипер“, на запад.