Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Да, още няколко дни, за да завършим напълно подготовката.

— Ще ти съобщя, когато взема решение. — Той стисна ръцете на двамата посетители и ги изпрати с поглед, докато излизаха от кабинета. Оставаха пет минути до следващата среща и президентът се отправи към тоалетната стая, намираща се в съседство с кабинета. Интересно, помисли си той, не се ли таи някакъв скрит символизъм в измиването на ръцете, или просто си търсеше повод да се види в огледалото. Казват, че те считат за човек, способен да отговориш на всички, даже на дяволски трудните въпроси, чу той да казва неговото отражение. Ти дори не знаеш защо си дошъл тук! Президентът се усмихна при тази мисъл. Това бе забавно, толкова забавно, че можеха да го разберат само няколко човека.

— И тъй, какво да кажа на Фоли, по дяволите? — ядосано попита Ритър след двадесет минути.

— По-спокойно, Боб — предупреди го съдията Мур. — Той обмисля ситуацията. Не се нуждаем от незабавно решение и отговорът „може би“, изглежда, избива по-скоро на „не“.

— Извинявай, Артър, става въпрос… Дяволите да го вземат! Аз се опитвах да го убедя да изчезне по-рано. Не трябва, не бива да изоставяме този човек на произвола на съдбата.

— Не се съмнявам, че президентът няма да вземе окончателно решение, преди да съм поговорил още веднъж с него. За момента кажи на Фоли да продължи операцията. Освен това искам отново да проучим въпроса за политическата уязвимост на Нармонов. Имам впечатлението, че Александров няма да се задържи дълго в Политбюро. Той е прекалено стар, за да вземе връх над настоящия генерален секретар. Политбюро няма да подкрепи заменянето на един сравнително млад човек с някакъв си старец, особено след онзи погребален парад, който се състоя преди няколко години. Кой може тогава да смени Нармонов?

— Герасимов — тутакси отговори Ритър. — Има още двама души, които се стремят да заемат този пост, но само Герасимов е достатъчно амбициозен. Честолюбив, безмилостен, но поразително хитър. Той се харесва на партийния апарат, защото чудесно се справи с дисидентите. Но ако рече да направи решителен ход, той трябва да го предприеме в най-скоро време. Ако се подпишат споразуменията по ограничаване на въоръженията, Нармонов ще придобие огромен престиж и заедно с това немалко влияние. Ако Александров не внимава, напълно ще изпусне влака — ще го извадят от състава на Политбюро. Тогава Нармонов ще укрепи позициите и ще бъде спокоен за мястото си в продължение на няколко години.

— Поне пет години ще изпълнява длъжността — намеси се адмирал Гриър за първи път, — макар че може да не изкара целия си мандат. Ние получихме сведения, че Александров действително ще загуби мястото в Политбюро. Ако това не е просто слух, той може да се опита да ускори събитията и да вземе инициативата.

Съдията Мур погледна към тавана.

— Щеше да бъде по-лесно навярно, ако поведението на тези копелета беше предсказуемо. — Разбира се, ние сме предсказуеми, но те пак не могат да предвидят какво ще направим, помисли си той.

— Горе главата, Артър! — каза Гриър. — Ако светът беше разумно място, щеше да ни се наложи да си търсим друга работа.

Преминаването през Категат не е проста работа за подводница и то се усложнява двойно, когато трябва да се осъществи скрито. Тук дълбочините са малки и движението в потопено състояние е невъзможно. Фарватерите са сложни за преминаване даже при дневна светлина, а нощем става рисковано — а се налагаше да се придвижат без помощта на местен лоцман. Преминаването беше тайно, тъй че за лоцман не можеше да става й дума.

Манкузо не слизаше от мостика. Долу пред малката масичка с картите се потеше щурманът, а главният старшина оперираше сръчно с перископа и назоваваше пеленгите на различни ориентири. Не можеха да се възползват даже от радиолокационните прибори за навигация, но перископът бе оборудван с усилвател на изображението, който не превръщаше нощта в ден, ала все пак през него тъмната беззвездна нощ изглеждаше като здрачевина. Времето бе направо дар на съдбата — ниската облачност и лапавицата толкова ограничаваха видимостта, че ниският тъмен корпус на подводницата клас 688 оставаше незабележим откъм брега. Датският военноморски флот знаеше за преминаването на американската подводница през Категат и бе изпратил няколко малки катера да прогонят любопитните зяпачи — в действителност нямаше такива — и ако изключим тези корабчета, „Далас“ се радваше на пълна самота.