Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Наистина, умее добре да се облича. Подобно на по-голяма част от американките в Москва тя изпъква като фазан сред домашни птици, промърмори той на себе си. Защо ли американците харчат толкова много пари за дрехи? Нима облеклото има такова голямо значение? Когато я разглеждах с бинокъл, струваше ми се, че има кокоши мозък — а защо сега добивам друго впечатление, като я виждам на снимките?

Това е заради очите, помисли си той. На фотографските снимки блясъкът на очите й беше по-особен, по-различен от този, който бе видял с бинокъла на живо. Странно…

На снимките нейните очи — сини, спомни си той — все бяха устремени към нещо. Чертите на лицето смътно напомняха славянските. Офицерът знаеше, че Фоли е ирландска фамилия, и затова я смяташе за ирландка. В Русия малко познаваха Америка като страна на емигранти, слабо се знаеше например, че преселниците разкъсват етническите връзки с бракосъчетания. Ако й се добавят няколко килограма, ако й се промени облеклото и прическата, можеш да вземеш тази жена за жителка на Москва… или на Ленинград. По-скоро на Ленинград, помисли си той. Повече прилича на ленинградчанка. В лицето й се забелязва известно високомерие, характерно за жителите на този град. Интересно, откъде ли са родом предците й?

Офицерът продължи да изучава снимките и си спомни, че съпрузите Фоли така и не са подлагани на основна проверка. Досиетата и на двамата бяха съвсем тънки. Второ главно управление ги разглеждаше като хора, незаслужаващи внимание. Той инстинктивно усети, че това е грешка, но това чувство беше едва доловимо и все не можеше да излезе на повърхността. Офицерът грабна последните снимки и нетърпеливо погледна часовника. По дяволите, кога е станало три часът, измърмори си той и пресегна към самовара, за да си налее още една чаша чай.

Да, тази снимка е направена явно в момента, когато синът й вкарва втория гол. Тя подскача като газела. Най-напред му направи впечатление, че има хубави крака. Както бяха забелязали колегите му, с които седеше на самия връх на трибуната, навярно я биваше в леглото. Оставаха само няколко снимки до края на играта и… да, тя прегръща Язов — този стар пръч — и се хвърля на шията на полковник Филитов…

Той замря. Мигновената снимка бе запечатила нещо, което той не можа да види през бинокъла. Докато прегръща Филитов, очите й втренчено гледат един от четиримата телохранители, който не следи играта. Нейната ръка, нейната лява ръка, въобще не прегръща Филитов, е спусната надолу, до неговата дясна ръка, която е скрита от погледа. Той бързо прелисти няколко предишни снимки. Точно преди да прегърне военните, тя държеше лявата си ръка в джоба. Ето, тя прегръща министъра, а ръката е свита в юмрук. На следващия кадър — след прегръдката с Филитов — дланта й вече е отворена, а погледът, както преди, е устремен към телохранителя. На лицето й грее усмивка, типично руска усмивка, при която участват само устните. А ето по-нататък, на следващата снимка, тя се превръща отново в същата пълнокръвна американка. В този миг офицерът разбра всичко.

— Дяволите да ме вземат! — прошепна той.

От колко време се намира в Москва семейство Фоли! Той напрегна уморената си памет, ала така и не можа да си спомни. Поне две години — ние нищо не сме знаели, дори не сме подозирали и изведнъж… само тя ли е замесена? Интересна идея — тя шпионка, а мъжът й не знае за това. Той тутакси отхвърли тази мисъл и се оказа прав макар и по друга причина. Протегна ръка към телефона и позвъни на Ватутин вкъщи.

— Имам нещо интересно — каза офицерът.

— Изпратете кола.

Ватутин пристигна след двадесет минути — небръснат и с кисело настроение. Майорът сложи пред него няколко от последните снимки, които имаха решаващата дума.

— Никога не сме и подозирали — забеляза той, докато полковникът разглеждаше снимките през лупата.

— Отлична маскировка мрачно — измърмори Ватутин. Той бе поспал само един час, когато се разнесе телефонният звън. Полковникът все тъй привикваше да заспива без няколкото чашки водка преди сън, опитваше се да свикне, поправи се той. Ватутин остави увеличителното стъкло на бюрото и погледна майора.

— Можеш ли да повярваш? Направо пред очите на министъра на отбраната и четиримата телохранители. Тя направо е експерт. На кого е възложено да я следи?

Майорът мълчаливо му предаде папката. Ватутин я прелисти, намери съответната страница и изсумтя недоволно.

— Този стар пръдльо! На него не бива да му се възлага да заведе дете на училище, защото ще го арестуват по подозрение, че е перверзен. Ето, само погледнете, има двадесет и три години служба и все си стои лейтенант.