Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Ед не можеше да разбере по какъв начин жена му извърши всичко това. Неговото мъжко самочувствие явно страдаше от факта, че тя управляваше колата много по-добре и по-точно от него; Мери съумя да спре автомобила на нужното място с точност плюс-минус пет секунди. За изкачване имаше на разположение само две минути, а Фоли успя да стигне до осмия етаж с няколко секунди по-рано. Той отвори вратата на стълбището и с тревожен поглед обхвана коридора. Толкова удобни са тези коридори, особено дългите и правите във високите жилищни сгради, помисли си той, тук няма къде да се скрият хора с фотоапарати, за да уловят момента на предаването; а разположението е все едно и също, ето го асансьора в средата, а от двете страни — стълбища. Той мина край асансьора и се запъти към далечния край на коридора. Сега Ед можеше да се информира за времето по ударите на сърцето си. На двадесет метра пред него се отвори една врата и в коридора излезе мъж в армейска униформа. Той се обърна, заключи вратата на апартамента, взе куфарчето си в ръка и тръгна срещу Фоли. Ако там имаше случаен минувач, той щеше да се учуди, че нито един от мъжете не се отклони встрани, за да стори път на другия.

Всичко свърши само за миг. Дланта на Фоли се плъзна по ръката на КАРДИНАЛА, взе касетката и подаде мъничък свитък хартия. На Ед се стори, че в очите на агента се мярна раздразнение, но не повече, дори не последва обичайното: „Извинете, другарю.“ Офицерът продължи към асансьора, а Фоли, без да бърза, се спусна надолу по стълбата.

Полковник Филитов се появи на изхода в очакваното време. Сержантът, стоящ до отворената врата на автомобила, забеляза, че полковникът предъвква нещо, явно някакви трохи бяха останали между зъбите му.

— Здраве желая, другарю полковник.

— Къде е Жданов? — попита Филитов, след като се отпусна на седалката.

— Разболя се. Лекарите смятат, че има апандисит.

В отговор сержантът чу недоволното мърморене на стария офицер:

— Ами да тръгваме, какво чакаме. Искам да мина през парната баня тази сутрин.

Фоли излезе през задния вход на сградата, мина покрай два блока и се отправи към съседната улица. Той се приближи към бордюра и тутакси пред него спря една кола, зад чийто волан седеше жена му. Ед отвори вратата, седна до нея и автомобилът дръпна напред, преди да е успял да спре напълно. И двамата поеха дълбоко въздух. Колата се понесе към посолството.

— Какво ще правиш днес? — попита тя, докато очите й все още поглеждаха в огледалото.

— Все същото — прозвуча отговорът на примирението.

Михаил Семьонович вече се намираше в парното отделение. Направи му впечатление отсъствието на теляка и появата на няколко непознати лица. Значи ето на какво се дължи по-особеният начин на предаване днес, помисли си той. Лицето му оставаше безизразно, докато разменяше поздрави с редовните посетители. Жалко, че му свърши филмът във фотоапарата. Освен това той бе получил предупреждение от Фоли. Ами ако отново са установили наблюдение над него? Няма нищо страшно, каза си той, минат не минат няколко години, на някой офицер от органите на сигурността му мръдва чивията и започва проверка на всички ръководни служители в Министерството на отбраната. Изглежда, ЦРУ е забелязало нещо и е прекъснало обичайния канал за връзка. Би било забавно да видя израза на лицето на този младеж в коридора. Толкова малко останаха хората, знаещи от личен опит какво значи бойна обстановка. Хората тъй лесно се поддават на паника. Само в боя можеш да се научиш от какво следва да се боиш и на какво да не обръщаш внимание, помисли си Филитов.

В съседното помещение един служител на ВГУ обискираше дрехите на Филитов. В същото време в колата му преглеждаха куфарчето. И в двата случая работата бе изпипана бързо и старателно.

Претърсването в апартамента на Филитов се извършваше под ръководството на самия Ватутин. Тук с тази работа се занимаваха експерти, на чиито ръце имаше гумени ръкавици, както при хирурзите, и те загубиха немалко време, стараейки се да открият специални знаци, оставени от собственика. Това можеше да бъде къс хартия, троха хляб или дори един човешки косъм, поставен на такова място, та неговото изчезване да покаже на собственика, че някой е влизал в жилището, докато той е отсъствал. Оперативните работници, които провеждаха обиска, направиха множество снимки, изпратиха филмите във фотолаборатория и после пристъпиха към работа. Почти веднага бе открит дневникът. Ватутин се наведе и огледа една най-обикновена дебела тетрадка, която лежеше в най-горното чекмедже на бюрото — искаше да се убеди, че нейното положение не е било отбелязано с някакъв таен знак. След една-две минути той се захвана да чете.