Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Полковник Ватутин беше раздразнителен. Не бе спал добре предишната нощ. Подобно на по-голяма част от хората, които пият редовно, той се нуждаеше от няколко чашки алкохол преди сън, за да заспи, а вълнението, свързано с разследването, беше допълнителен източник на нервно напрежение и в резултат на всичко това той кашля и се въртя цяла нощ. Това тъй добре се бе изписало на лицето му, че подчинените му предпочитаха да не се обаждат излишно и да не спорят с него.

— Фотоапаратът — каза той отсечено. Един служител се приближи и започна да фотографира страниците на дневника, докато Ватутин ги обръщаше.

— Някой се е опитал да отвори бравата на входната врата с шперц — докладва майорът. — Отчетливо се виждат драскотини около дупката на ключа. Ако разглобим бравата, сигурно ще намерим драскотини и на езичето. Вероятно някой е влизал.

— Това, което са търсели, е в ръцете ми — ядосано подхвърли Ватутин. Служителите, работещи в апартамента, се обърнаха към него. Техникът, занимаващ се с хладилника, сне предното табло, погледна под него и го върна на мястото му. — Този кучи син си води дневник, дявол да го вземе. Нима никой вече не спазва инструкциите относно секретността на деловодството?

Сега всичко му стана ясно. Полковник Филитов използваше личен дневник при подготовката на официални документи за ръководството. Някой по неизвестно какъв начин бе узнал за това и проникнал в жилището, за да фотографира страниците, съдържащи…

— Но доколко вероятно е това? — запита се Ватутин.

Толкова, колкото и обяснението на постъпките на човек, записващ вкъщи основното съдържание на секретни документи, когато спокойно може да прави това на бюрото си в Министерството на отбраната.

Обискът продължи два часа, а когато групата се разотиде — по единично или по двойки, — всичко бе оставено така, както го бяха намерили.

Завърнал се в кабинета си, полковник Ватутин внимателно прочете заснетите записки в дневника на полковник Филитов. По време на обиска в апартамента той им бе хвърлил само бегъл поглед. Оцелелият откъс от прехванатия филм точно съответстваше на една страница в началото на дневника. Ватутин загуби цял час в задълбочено проучване на фотографираните страници. Съдържащите се в дневника данни сами по себе си бяха много впечатляващи. Филитов съвсем подробно описваше обект „Ярка звезда“. В действителност обясненията на стария полковник изглеждаха по-разбираеми и находчиви от информацията, която Ватутин бе получил за воденето на разработката. Сред записките в дневника се съдържаха забележки на полковник Бондаренко относно безопасността на обекта и няколко оплаквания за недостатъчното внимание, което се отделяше на проекта в министерството. Беше очевидно, че двамата полковници се отнасяха с много голям ентусиазъм към „Ярка звезда“ и Ватутин вече застана на тяхна страна. Обаче министър Язов, прочете той по-нататък в дневника, още не е взел решение. Следваха оплаквания за недостатъчното финансиране на проекта — но това е стара песен, нали?

Ватутин не се съмняваше, че полковник Филитов е нарушил правилата за опазване на държавната тайна, записвайки вкъщи съдържанието на строго секретни документи. За всеки служител в министерството, заемащ ниска или даже средна длъжност, подобно нарушение би било достатъчно сериозно, а Филитов по достъпа си до информация бе равен на самия министър. Обаче Ватутин знаеше, че високопоставените чиновници разглеждаха необходимостта от опазването на държавната тайна като неудобство, пречещо им да се грижат по подходящия начин за държавните интереси, при това те се считаха за върховни арбитри в това отношение. Интересно, помисли си Ватутин, дали и в другите страни се отнасят по този начин към държавната тайна. Едно нещо беше очевидно: преди той или някой друг служител от КГБ да обвини Филитов в разгласяване на държавната тайна или в нещо друго, ще са необходими по-сериозни доказателства. Дори и ако Филитов е чуждестранен агент… Ала защо търся предлог, за да се съглася с това? — помисли си Ватутин и веднага си спомни за пребиваването в апартамента на полковника и снимките на стената. Там висяха буквално стотици снимки: Филитов с бинокъл на кулата на своя Т-34. Филитов и екипажът му сред снеговете на Сталинград; Филитов и членовете на неговия екипаж, посочващи с пръст пробойните в страничната броня на немски танк… Филитов на легло в болницата, а сам Сталин окачва третата звезда на Герой на Съветския съюз на неговата възглавничка, при това до него стоят очарователната съпруга на Филитов и двете деца. Всичко това напомня за живота на героя и патриота.