Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Отново го забелязваха, когато той заобикаляше ъгъла на сградата, насочвайки се към дома. Краката на полковник Бондаренко се движеха енергично, в хладния въздух от устата му се отделяха мънички облачета пара. Старшият на групата стигна до извода, че ще бъдат необходими не по-малко от половин дузина преследвачи само за наблюдение на утринните кросове на полковника. Следваше също да се вземе под внимание, че те трябваше да бъдат на улицата един час преди обектът да е излязъл от входа, и да издържат на сухия и безмилостен студ на московското зазоряване. Служителите от Второ главно управление смятаха, че недооценяват трудностите в тяхната работа.

На няколко километра оттук един друг екип, състоящ се от трима души, беше много доволен от своя обект. В този случай групата разполагаше с един апартамент на осмия етаж в сградата на срещуположната страна на улицата — дипломатът, живеещ в това жилище, се намираше в чужбина. Двойка телеобективи бяха насочени към прозорците на полковник Филитов, а той принадлежеше към този тип хора, които никога не си спускат щорите и въобще бяха далече от мисълта да ги поставят както трябва. И те наблюдаваха утринното ежедневие на полковника, който вършеше обичайните неща за човек, прекалил с пиенето предишната вечер. Ала тези неща бяха добре познати на служителите от ВГУ, които следяха неговите движения от уютното топло жилище на отсрещната сграда.

Михаил Семьонович заемаше достатъчно висок пост в Министерството на отбраната, за да има право да ползва служебна кола с шофьор. Не възникнаха особени трудности да сменят сержанта, който обикновено го обслужваше, и да сложат на мястото на шофьора едно голобрадо момче, току-що завършило контраразузнавателната школа на КГБ. Подслушвателното устройство, прикрепено към телефона на Филитов, записа молбата му да изпратят автомобил по-рано от обикновено.

Ед Фоли излезе от апартамента си също по-рано от обикновено. Този път го откара жена му, а децата настаниха на задната седалка. В досието на КГБ с немалко учудване се отбелязваше, че по-често колата се намираше на разположение на съпругата, която пътуваше с децата и изобщо общуваше с жените на други западни дипломати. В съветското семейство колата винаги принадлежеше на мъжа, който се разпореждаше с нея по собствено усмотрение. Поне този път, забелязаха служителите на КГБ, тя не застави мъжа си да пътува с метрото — доста благородно от нейна страна. Милиционерът, който се намираше на входа на дипломатическия квартал — всички знаеха, че той служи в КГБ, — отбеляза времето на излизане на автомобила и кои седяха в него. Всъщност днес тази кола потегли необичайно рано и човекът от охраната се огледа настрана, за да разбере дали е пристигнал служителят, на когото често възлагаха да следи семейство Фоли. Но този път „опашката“ липсваше. Постоянното наблюдение бе необходимо за по-важни американци.

Ед Фоли носеше руска кожена шапка, а балтонът му беше достатъчно стар и износен и не изглеждаше прекалено като чуждестранен. Един вълнен шал, закриваш, врата, контрастираше леко е него, както и връзката на райета. На руските служители от охраната, които го познаваха по физиономия, им бе направило впечатление, че жестоката северна зима слагаше и Фоли, както всички останали чужденци, под общ знаменател заедно с местните жители. Ако искаш да преживееш руската зима, в скоро време ще ти се наложи да се обличаш и държиш като руснаците — даже в походката, когато се навеждаш напред, сякаш през всичкото време гледаш в краката си.

Най-напред оставиха децата в училището. Мери Пат Фоли умело караше колата, като през всеки три-четири секунди поглеждаше в огледалото за задно виждане. В действителност не беше трудно да се управлява кола, особено в сравнение с американските градове. Макар че руските шофьори се държаха съвсем непредсказуемо, по улиците нямаше толкова много коли и Мери Пат, овладяла изкуството да шофира в Ню Йорк, се справяше тук с всяка ситуация. Както се случва с водачите на моторни превозни средства по цял свят, свикнали ежедневно да се движат из града, нейният маршрут се състоеше от множество завои, когато тя преминаваше по тихите тесни улички, за да избегне задръстванията и да спести няколко минути за сметка на няколко литра излишно изгорял бензин.

Като зави на един ъгъл, тя за миг спря до бордюра и мъжът й изскочи от колата. Щом хлопна вратата, той тръгна, макар и не прекалено бързо към страничния вход на жилищния блок. Този път сърцето на Ед Фоли биеше с всичка сила. В миналото той бе провеждал само веднъж такава операция и тя никак не му харесваше. Влизайки във входа, той не се запъти към асансьора, а стремително се понесе нагоре по стълбата към осмия етаж, като поглеждаше от време на време часовника си.